В Африка живееха малки човечета на име Ала Пинтрас. Всъщност всяко си имаше название като–Нини, Доди, Ричи, Биджи и други.Обикновено имената им завършваха на „И“,но едно завършваше на“Дж“.Това беше Джордж-най-малкият Ала Пинтрас. Беше дребен, обаче с най-хубавите дарби. А най-хубавата от тях беше, че превръщаше обикновеното цвете, в нещо повече-цвете с много цветове и обляно с перли и диаманти.

Другаде по света такава цвете щеше да струва състояние, но в Африка струваше по-малко от една вафла. Въпреки това, почти всички се опитваха да хванат Джордж и да произвеждат от тези редки цветя. Казах „почти всички“, защото имаше едно момче, което прикриваше Джордж.

Веднъж настана суша и цяла Африка обедня и всички търсеха Джордж, за да продават неговите цветя по света, та да забогатеят. Но малкият Ала Пинтрас мразеше да е затворен и затова момченцето Мо Линг на галено Мо, реши да тръгне на път със своя чудат приятел. Направи карта на света и тръгнаха, без да забележат, че в ъгъла на тяхната стая, в сянката се спотайваше умел войн и шпионин, който притежаваше прякора „Лисицата“, защото подлите му номера нямаха край.

Той служеше на вожда Рух Тос, който имаше лоши замисли за всички от породата Ала Пинтрас-искаше да запази всички скъпи цветя за себе си,та всички да му се покланят, а изтощените мъничета щеше да вкара в гладиаторски битки, докато се избият. Той беше наредил на „Лисицата“ да ги следи.

Двамата приятели добре знаеха, че за да се спаси Джордж, трябва да намерят нещо много по-скъпо от цветята на малкия Ала Пинтрас.

Те тръгнаха към Азия. Влязоха в Китай. Та им предложиха да научат карате-средство за самоотбрана. Започнаха мъчителни тренировки, като вдигаха щанги, ритаха дървени мишени или обърнати надолу с главата удряха боксови круши. Щом изучиха каратето, получиха дан и черни колани. Постепенно бяха научили китайски.

Те тръгнаха да търсят най-скъпия предмет. Един минувач им каза, че в една стара къща живеят твари с изумителни сили.В тази къща Мо и Джордж видяха и други малки човечета, които също бяха от породата Ала Пинтрас.Техният водач беше чудноват и подобен на Джордж, но вместо цветя, той подобряваше козината на животните. Казваше се Жан и им предложи да тръгне с тях, защото и тук го бяха подгонили Ала Пинтрасите.

В Европа беше по-добре за живеене. Тримата приятели влязоха в България и си направиха обиколка на Рила. Там една старица им каза,че знае за един руснак-Белия Мечок-това беше прякорът му и той притежавал хиляди Ала Пинтраси. А един от тях превръщал диаманти.

След кратък разговор Белият Мечок се съгласил да пусне мъничето на име Улис и дори той самият тръгнал с тях.Закара ги до Австралия и там намериха много избити от хората Ала Пинтраси.Намериха следи ,които ги заведоха до опустяло село.Там бяха остали едва трима Ала Пинтраса,а единият правеше от обикновена вода лек за тежко болни.Казваше се Найден.Той също тръгна с тях.По пътя за Антарктида ,в морето  видяха надпис „Амазонска“.Той бе забит на един огромен стълб, а слънчевите лъчи го прожектираха във водата,сякаш искаха да кажат нещо.Групичката продължи напред ,без да обърне внимание,само Улис  го разгледа обстойно.В Антарктида намериха други Ала Пинтрас,но този път момиче на име Галя превръщаше дим в кислород.Тя тръгна с тях.Стигнаха до Северна Америка  и се разделиха.Намериха двама братя-Лолисън и Атос,които правеха къщи от пън.

Всички чудати Ала Пинтраси бяха равни по сила,но щом поставиха  имената си в таблица,за да се оценят се получи „джунгла“ и тогава Улис се сети да прибавят и „Амазонска“пред“джунгла“.Деветте приятеля тръгнаха към Амазонската джунгла.

През това време вожда Рух Толс беше хванал всички Ала Пинтраси,освен седемте от нашите приятелих и бе заповядал на Лисицата да ги спре,защото знаеше че ако на една звезда със седем върха ,която се намираше в Амазонската джунгла се съберат седемте специални Ала Пинтраса,няма да може да унищожи цялата им порода.

Щом нашата група стигна до река Амазонка,видяха Лисицата,който нападаше рязко.Сбориха се с Белия Мечок.Но Лисицата победи и захвърли своя противник в реката,където той се удави.Настъпи суматоха и Лисицата тръгна,за да избие и останалите,но от невнимание падна в яма издълбана за дивите зверове.Колкото и опитен да беше Лисицата,не успя да се измъкне.

Приятелите намериха на земята негов свитък,в който подробно беше изписано за седмоъгълната звезда и тайните и и че вожда ще убие всички Ала Пинтраси.Тръгнаха напред ,за да го спрат.Оказа се ,че звездата е върху вулкан.Докато се изкачваха осемте приятеля срещнаха пазителите на скалното образувание.Това бяха седем пуми и един бял Ала Пинтрас.Приятелите се биха с тях и по едно време короната на белия Ала Пинтрас падна и Джордж я сложи.И всичките пуми го послушаха и се отдръпнаха,а водачът им подреди осемте приятеля за победата и приготви да скочи от една скала.Джордж му извика да не скача,но Белия може би от срам,че е загубил със сила побегна напред и за миг се сля със заобикалящата го среда,без да каже нищо освен поздравление.Щом стигнаха до звездата приятелите прочетоха ,че за да спасят народа си,семте Ала Пинтраса,трябва да скочат във вулкана.Започна мъчително сбогуване.Джордж и Галя разбраха ,че между тях има нещо повече от приятелство.Хванаха се за ръце и скочиха заедно.Другите повториха това ,но поотделно и когато Улис падаше изрече:

-Поне загинахме като спасители с чест и достойнство.

От яд вожда буквално се пръна на парченца.Мъничетата затворени от него бяха свободни.Стреснати от случилото се с вожда,хората спряха да ги тормозят.Мо се върна в своя роден край и стана нов главнокомандващ на племето.Но и до днес пази снимка на най-добрия си приятел-Джордж.