Бил хубав майски ден. Едно малко врабче си летяло високо в небето. Не след дълго паднало и се ударило в земята.  Със счупено крилце, безпомощно се запътило по пътеката. Задухало и заваляло ситен дъждец. Изплашен врабчо се оглеждал за подслон, когато зърнал голяма гъбка до сивият дъб. Под гъбката на сушина били вече малката миша, щуреца и мравчо.

-Врабчо, ела при нас! – казала мишката.

Врабецът се мушнал под гъбата и прибрало раненото крилце на сушина. Всички дружно дочакали слънчевите лъчи. Болното врабче благодарило на новите си приятели, за помощта и с бавни стъпки се запътило към дома си.