Слънцето ме погали и щом усетих проблясъка му в очите си,аз скочих от леглото.Бързо се облякох и изскочих на двора.Миришеше вече на пролет.Накъсах листенца от различни треви и ги сложих в най-специалната кошница-за великденските яйца.С баба бяхме приготвили най-различни бои:жълта-като слънцето,зелена-като тревата,синя-като небето,червена-като кръвта на Иисус,оранжева и лилава-като теменужките.Получи се пъстроцветна дъга,каквито са пролетните цветя

Първото боядисано яйце беше червено.Баба го взе,направи кръстен знак на челото ми и каза:

-Бъди здрав,румен,да бяга злото от тебе!

Аз взех внимателно яйцето и го сложих пред домашната икона.

Продължихме боядисването.Кошницата ставаше все по-пълна и по-пъстра.Някои от яйцата нарисувах с восък,на някои залепих листа от цветята и после ги боядисахме.Боядисаните яйца бяха толкова красиви,че не можех да се отделя от тях.Бях доволен и щастлив,че помагах на баба .Така мина четвъртъка.

Разпети петък….Отидохме в църквата.Минах под масата и после си взех здравец.Всичко навяваше тъга,защото това беше най-тъжният ден за всички християни.На този ден е бил измъчван и разпнат на кръст техния Отец и Спасител Иисус Христос.

Неусетно дойде събота.Замесихме козунаците.И аз помагах-правех фигурки от тесто и ги украсявах.След като изпекохме козунаците,върху тях оживяха всички мои фигурки-слънца,кръстчета,причудливи плетеници.А само как вкусно миришеха!

Късно вечерта отидохме в близката църква.В ръката си пазех най-красивото яйце от нашата кошничка.Песнопенията бяха прекрасни.В тези мигове душата ми се пречистваше.Виждах мъките на Иисуса на кръста.Знаех,че той е загинал,за да ни научи да бъдем добри и да се обичаме един друг.

Камбаните забиха тържествено.От всякъде се чуваха възгласи:

-Иисус воскресе!

-Воистина воскресе!

Аз грижливо крепях горящата свещ.Пламъчето се люлееше от вятъра,а аз го пазех с шепите си.Исках да занеса горящата свещ в къщи.За мен пламъчето   беше обич,светлина,любов.Веднага щом влязох в къщи,оставих горящата свещ пред домашната икона и си пожелах домът ми да е изпълнен с радост,щастие и много обич.

В неделя наредихме празничната трапеза.Чукахме се с боядисаните яйца.Всеки искаше неговото да е борак.Моето яйце излезе победител.През цялата година щях да бъда здрав според поверието.Неволно се заслушах в гласа на прадядо ми.Той ме пренесе в миналото,в неговата младост.На Великден,на мегдана,писвали гайди и се залюлявали кръшни хора.Момците избирали високо дърво и връзвали люлка.Момите я украсявали с клончета и венци от пролетни цветя.Всеки искал да се полюлее,за да е здрав през цялата година.

Неочаквано на вратата се почука.Отворих и видях непозната жена с дете на моята възраст.В празничния ден те бяха окъсани,боси и тъжни.Поканих ги да влязат.Запристъпваха плахо…Мама и баба дадоха на жената яйца и козунак,а аз дадох на детето шоколадово зайче.Очичките му радостно засияха.

Аз се почувствах доволен,че дарихме поне малко радост на страдащи хора в този празничен ден.