Топъл ветрец подухваше  по тихите улици на града и отвяваше падналите листа на дърветата. Имаше безброй цветя, обсипващи поляните в цвят. Птичките огласяха града с чудна песен. До единственото цъфнало дърво седеше момиче, красиво като роза, със златни коси и кристално сини очи.

По едно време слънцето се скри и настана мрак. Дойде мъж облечен в черно със скрито лице. От него падна кутийка, украсена със златни орнаменти. Софи я взе и тръгна след него да му я върне. Непознатият я видя и избяга.

Учуденo от тази случка, момичето се затича към вкъщи. Първото, което направи, е да извика брат си Ник. Те се качиха заедно на тавана.

– Виж тази кутийка! Дали се отваря? – попита Софи.

– Има ръчка. – рече Ник.

Той дръпна ръчката на кутийката и вратата на стаята започна да се блъска. После изведнъж спря. Софи и Ник се приближиха към нея и със страх натиснаха дръжката. Когато отвориха вратата, неочаквано се озоваха в някаква къща, която никога не бяха виждали. Момичето влезе първo и извика брат си.

В жилището, в което се намираха, имаше легло, стол и завеси. Изведнъж се чу шум. Децата се скриха бързо зад завесата. В стаята влезе един мъж, облечен в скъсани дрехи. Той държеше въдица. Мъжът усети, че има някой, но остави внимателно въдицата. Тогава извика със силен глас:

– Който и да е, нека да излезе!

Децата се уплашиха и излязоха.

– Кои сте вие, дето дръзвате да дойдете в моя дом? – попита мъжът.

– Аз съм Софи, а това е брат ми Ник. – рече тя

– Вие сте госпожица София! Цялото царство Ви чака с нетърпение. Елате с мен. Ще Ви заведа при господаря! – каза мъжът.

Той ги поведе нанякъде и след дълъг път най-после стигнаха при царя. Всички се поклониха.

– Кои сте вие? – попита царят.

– Ваше Величество, това е госпожица София и брат и Ник. – отвърна мъжът

Царят се вгледа по-внимателно в децата.

– Чакахме ви. Елате след мен! – каза той.

След това ги заведе в стая, пълна с чудни рисунки и започна да разказва:

Преди много години аз и брат ми бяхме много близки. Но когато баща ни даде царството на мен, брат ми се ядоса много. По цели дни седеше в една стая и не излизаше от там с часове. След известно време реши да ми отмъсти и да завземе царството. Сега той седи в замъка и крои нещо. Никой не знае какво.

– Аз за какво съм ви? – попита Софи.

– Много хора казват, че ще дойде момиче на име София и ще ни помогне да се защитим.

– А какво е това място? – попита Софи.

– Това място е вълшебно, пълно с чудеса! Има три области. Едната е Сладката област – пълна е с мостове от вафли, планини от сладолед, езера от мед и много други неща. Втората е Мрак, защото там е вечен мрак и цари вечното зло. Третата област се нарича Царска област, нашата. Тук се намира царството. Разходете се и вижте красотите на нашите земи. – рече царят.

И така двамата тръгнаха да разгледат царството. След известно време те стигнаха до страшната област – Мрака.

– Хайде да тръгваме! Изглежда опасно! – рече Ник.

– Ние сме близо и не сме влезли вътре. Няма нищо страшно! – успокои го Софи.

Най-неочаквано от нищото долетяха прилепи и сграбчиха Софи. Те полетяха към царството на мрака и отнесоха нещастното момиче.

– Пуснете ме! Помощ, Ник! – викаше тя, докато се отдалечаваше от погледа му.

– Пуснете сестра ми! – крещеше ужасен и Ник.

Софи беше отнесена в мрачната земя. Ник се върна и отиде право при царя, за да му съобщи случилото се.

– Ваше Величество, прилепи отнесоха Софи в царството на мрака! – рече уплашено Ник.

Но царят веднага каза:

– Не можем да я спасим! Който влезе в мрака губи всичките си сили. – каза царят.

– Но ние трябва да я спасим! – отвърна Ник.

– Не можем. Съжалявам! – рече с тъжен глас царят.

– Тогава сам ще я намеря. – отговори Ник и излезе.

През това време Софи беше в земята на мрака и стоеше заключена в една тъмница.

– Пуснете ме от тука! – викаше тя.

Изведнъж се появи мъж, облечен в черно и дълго наметало.

– Кой си ти? – попита тя.

– Аз съм Мракът. Време е да се сбогуваш с царството! Дойде неговия край. – рече той.

– Защо искаш да си отмъщаваш? – каза тя.

– Заради брат ми. Той винаги получаваше всичко, а аз – нищо. Когато баща ни даде царството на него, аз исках да му отмъстя. Виждаш ли този белег? От брат ми е. А сега, като те залових, няма как да им помогнеш, когато ги нападна. – отвърна той.

Мъжът излезе и отиде да подготвя армията си. Предстоеше страшна битка.

Мина много време. Софи стоеше с надеждата някой да дойде да я освободи. През прозореца се чу глас. Това беше Ник.

– Софи, тук ли си? – повика Ник.

– Тук съм, освободи ме! – отговори сестра му.

Ник влезе през най-близкия прозорец. Озова се в стая, пълна с пазачи, срещу които беше клетката. Той се скри, след малко дойде един войник. Ник го удари, повали го на земята и той загуби съзнание. Тогава взе бронята му и я сложивърху себе си. После го скри в една малка стая. Той тръгна към затвора на Софи. За щастие никой не разбра, че това е Ник. Когато стигна до мястото, взе ключа и отключи вратата.

– Свободна си! Ела с мен! – рече той.

Софи тръгна след него и не подозираше, че това е брат и. Той я изведе и после се скриха зад храстите.

–   Защо ме доведохте тук? – попита тя.

Ник съблече бронята си и каза:

– За да те освободя. – рече той.

Софи ахна от изненада и го прегърна с всички сили.

– А сега да не губим време, защото битката започна. – каза тя.

И те тръгнаха към замъка. Армията на мрака почти беше стигнала до царството. Щом се озоваха отново пред царя, той ги заведе в една стая. В нея имаше камък, а в него – забит жезъл със златни орнаменти.

– Това е жезълът на силата. Забит е от най-добрият магьосник в цял свят. Жезълът прави всичко, което искаш, но само избраният може да го извади от този камък. Всички от царството вярват, че ти си избраната, Софи! О, не! Те вече са тук! – извика царят.

И наистина, двете армии вече бяха готови. След броени минути щеше да започне решителната битка. По-силният беше Мракът. Той нямаше да има никаква милост. Небето стана мрачно. Вятърът засвири страшна песен. Злото беше навсякъде.

– Време е! – каза царят. Софи се приготви и започна да дърпа жезъла с пълна сила. Но нищо не ставаше, жезълът не помръдваше.

– Не разбирам, нали ти си избраната! – рече царят.

– Може би сте объркали. – отговори Софи – може избраният да е Ник!

Ник запретна ръкави и дръпна жезъла.

– Стана! – извикаха царят и Софи в един глас.

– Сега го завърти и кажи желанието си три пъти! – каза му кралят.

Но в този момент се появи въоръженият мъж.

– Пак се срещаме, братко! – каза той.

Дарк! – извика царят.

– Време е да се сбогуваш с царството и с живота си! – рече Дарк.

И в същия миг замахна към брат си. Ник и Софи гледаха уплашено.

– Жезъла! – извикаха те.

Ник бързо завъртя жезъла и изрече думите:

– Нека злото и мракът да си тръгнат. Нека злото и мракът да си тръгнат. Нека злото и мракът да си тръгнат! – каза бързо той.

В този момент целият мрак сякаш изчезна заедно с Дарк.

– Вие сте герои! – възкликна царят.

Тогава, незнайно откъде, се отвори портал, в който Ник и Софи трябваше да си тръгнат.

– Вие помогнахте на нашата земя и ще останете в историята! – изрече царят. – Сега е време да тръгвате. Благодаря ви от името на цялото царство. На вас ще дам свещения жезъл на силата!

– Довиждане на всички! – сбогуваха се децата.

След това влязоха в портала и се върнаха в своя познат свят. Знаеха, че ако поискат да се отидат в царството, винаги могат да отворят вълшебната кутия. Приключенията на Ник и Софи останаха в тайна.