Имало едно време един син и една майка. Те били много бедни. Живеели в схлупена къщурка на края на града.

Веднъж когато момъкът вървял на път към вкъщи през гората, видял една лъжица. Загледал я, тя била златна.

Когато се прибрал , момъкът взел последното брашно, яйце и сирене и се наканил на сутринта да омеси хляб. Посрд нощ лъжицата започнала сама да приготвя хляба. Призори синът се учудил, как е станало тaкава чудо. След това взел лъжицата и я загледал, а тя уживяла и сама си правела продуктите и ястията, освен това готвела и вкусно. Синът извикал майка си и й показал, какво прави лъжицата.

Не след дълго в селото се прочуло, че има такава лъжица. Една нощ в къщата , където била лъжицата влязал крадец, който искал повече от всичко тази лъжица. Но синът го чул и веднага се показал и двамата започнали да се бият , но вълшената лъжица се притекла на помощ на момъка. Врявата, която се вдигнала се чула в целия град и след малко дошли стражи. Те заловили натрапника и го осъдили, защото искал да краде, а майката и сънът й заживели щастливо.