В един топъл слънчев град живеело едно малко момиченце. Казвало се Мария.

Една сутрин момиченцето се събудило рано в седем часа. То било много щастливо, че  вече било пролет. Сресало си косата, която била руса като слънцето. Измило си зъбите, облякло рокля, сложило си ръкавици. Взело две кофи с вода и отишло да нахрани животните.

Изведнъж момиченцето чуло жужене и се спряло, защото помислило, че жужат пчелите и осите. Отначало се уплашило, но после се успокоило. Пред очите му се появили вълшебни думи. Те проговорили с човешки глас. Девойчето почнало да говори с тях. Те говорели с красиви и добри думи и момичето се научило да говори като тях.

Момиченцето разказало на всичките си приятели какво се е случило и как станало всичко това. Всички деца започнали да говорят с добри и вълшебни думи.

Така светът станал по-добър и красив.