Имало едно време едно момче на име Иван. То живяло бедно със своята майка. Веднъж майката на Иван му дала една монета и му казала:

– Отиди, сине, до пазара и купи брашно, за да ти омеся питка.

– Да, мамо, ще отида.

Облякло се момчето, взело монетата от майка си и отишло на пазара. Там срещнало един дядо, който бил вълшебник. Той му казал:

– Вземи, синко, тази игла и кажи на майка си да си пожелае нещо.

– Но, дядо, – казало учудено Иван – За какво ми е тази игла като иглите не изпълняват желания.

– Синко, -казал дядото – Тази игла е вълшебна.

– Добре – казал той и взел иглата от ръцете му.

Отишъл Иван при мелницата. Дал парите и взел брашното. Когато се прибрал вкъщи, майка му го запитала защо се е забавил толкова много. А Иван й отвърнал:

– Майко, ето ти брашното. Сега вземи тази игла и си пожелай нещо.

Майка му била умна и разумна и знаела за този дядо, който бил дал на Иван вълшебната игла. Тя взела иглата и си пожелала да имат хляб на трапезата и да бъде синът й жив и здрав.

На другия ден Иван и майка му отишли да закусват и що да видят: на трапезата имало какви ли не гозби, от чудни по-чудни. Така продължавало да се случва всеки Божи ден. Една вечер Иван се промъкнал, за да види кой прави всичко това. Но когато видял кой помага на майка му се влюбил. Това била красива и нежна девойка. Той я хванал за ръката и се оженили. Живели дълго и щастливо.