Един летен ден две сестри решиха да отидат в гората.Разбира се със себе си взеха шише вода, малко храна, голямо одеяло, палатка, възглавници, още две одеяла, фенер и кучето им Рико.Вървяха около половин час и пристигнаха.Разпънаха палатката, вътре разпънаха едното одеялото, след това сложиха две възглавници, разпънаха и другите две одеяла, и извадиха храната.

-Аз искам да разгледам гората, а ти стой тук, за да пазиш палатката- каза по-голямата сестра.

Тя навлезе в гората, но чу шум и й стана любопитно.Тръгна натам, откъдето идваше шумът.По едно време той започна да се чува по-силно и тя разбра, че го е наближила.Оказа се, че това е било птичка, която ту кацваше, ту литваше отново.Реши да се върне в палатката, понеже и се струваше, че ще завали.Но защо ли започна да се върти в кръг?Точно така!Тя се беше загубила и не знаеше на къде да поеме.Всички пътечки изглеждаха по един и същи начин, а и се беше стъмнило и едвам виждаше.Седна на един дъб и започна да плаче.Тя се беше забавила твърде много, затова малката сестра реши да я потърси.Взе фенера, пусна го и тръгна по пътя, по който я беше видяла да тръгва.Викаше името и, и постоянно се въртеше.Ребека- голямата сестра чу виковете на Виктория- малката сестра и каза:

-Тук съм!

Момичето я откри и запъхтяно рече:

-Не трябваше да излизаш без фенер!

-Права си!- отвърна натъжено Ребека.

-Нищо, важното е, че те открих.Хайде сега да се връщаме в палатката, защото стана късно!

Двете момичета се върнаха в палатката, ядоха и легнаха да спят.На сутринта, когато се събудиха, решиха да наберат гъби и цветя преди да си тръгнат.Взеха една торбичка за гъбите и тръгнаха към една поляна.Напълниха цялата торба, върнаха се, прибраха гъбите в раницата им, взеха друга торба за цветята и отидоха на същата поляна.Напълниха и тази торба, нея също сложиха в раницата, прибраха палатката и се запътиха към дома им.

Когато пристигнаха, разказваха какво се е случило.И така научиха, че винаги трябва да излизат с нужните средства.