В един топъл ден татко, мама, братчето ми и аз отидохме до близката горичка. Беше тихо. И тишина, тишина…

Тук-там бе поникнала млада тревичка. В шубраците , на завет, подаваха жълти главички минзухарите. Чуваха се веселите песни на птичките. Над главите ни прелетя изморен щъркел и кацна на поляната да си почине.Тогава аз се приближих към него,а той ме пгледна с уморените си очи-сякаш искаше нещо да ми каже…

Погледнах нагоре към небето, а там прелитаха още щъркели.

Щъркелът разпери уморените си крила и бавно полетя към огромното ято. Тогава разбрах, че той може би се бе изгубил и тъжеше за своето семейство.

w_gorata