Три елфчета живяха във вълшебната гора. Там домовете принадлежаха на елфи, феи, гноми, джуджета…  Едното елфче се казваше Елфина, второто – Гъбчо, а третото – Зеленошапко. Те не знаеха кои са родителите им, защото от малки се грижеха за себе си сами.

Една нощ в гората се разрази страшна буря. Валеше дъжд, а вятърът духаше като ураган. Той достигна и малката, скромна къща на елфите и я разруши. Отломките й се разхвърчаха на всички страни, а с една от тях полетяха  и двете братчета и едно сестриче елфчета.

Летяха цяла нощ, а на сутринта нямаше и следа от бурята. Беше се показало слънцето и леко огряваше наоколо. Мястото, на което се бяха озовали, също беше гора. Но по–различна. Елфите  се поразходиха и тогава Елфина предложи:

– Трябва да си намерим дом. Тук не познаваме никого. Тази гора я населяват само животни. Ще си намерим някое сипатично семейство, при което да заживеем.

Гъбчо и Зеленошапко веднага се съгласиха.

Чукаха на всяка врата, на дупка или хралупка. Първо при катеричките  Миши и Шиши и тяхното огромно семейство. Но при тях нямаше място в хралупата дори за още един. Иначе те бяха доста гостоприемни. После при язовеца Пухо, който веднага им хлопна вратата под носовете и се пъхна обратно в дупката си. Посетиха и таралежа Бруно – той дълбоко спеше.

Почти отчаяни малките елфчета вървяха умислени, когато точно пред тях кацна една сврака. И започна да ги разпитва:

– Вие да не сте това, което си мисля? Да, вие сте елфи! Какво правите сами, тук не живеят такива като вас?! Да не сте се изгубили?

Елфина, Гъбчо и Зеленошапко започнаха да разказват:

– Ние си живеехме спокойно във Вълшебната гора, когато една нощ силен вятър ни разруши къщичката и ние се озовахме тук. Сега си търсим семейство.

– Тогава можете да живеете при мен! – каза радостно свраката.

Всеки ден птицата даваше на всяко елфче  по някоя лъскава джунджурия – бляскаво копче, загубена обица, верижка, стъкълце, мънисто, лъскаво станиолче… Получаваха много подаръци, но не и щастието от обичта. Те мислеха, че това е нормално, защото никога досега не са имали родители.

Веднъж елфчетата се връщаха в гнездото след като бяха набрали гъби за храна и билки за чай. Завариха свраката, разтворила една дебела книга като енциклопедия, с гръб към тях да си приказва.

– Така. Елфи… Да видим… О, не предполагах, че имат толкова много магически сили! Когато им ги отнема всичките, ще мога да правя тези вълшебства до едно и то в тройна сила!!! – смеейки се коварно и потривайки крилете си доволно произнасяше тя.

Елфчетата много се уплашиха. Хукнаха през глава да бягат далеч от гнездото на измамната сврака. Тя само ги беше използвала!

Скоро трите елфчета намериха нов дом при семейство лисици. Майката Полин и малкото лисиче Лоли не им подаряваха скъпи подаръци, но най – хубавото  беше, че те ги обичаха и с тях бяха щастливи.

Не е важно дали семейството ти е бедно или богато, дали ти подарява скъпи подаръци… Най–важно е да има обич, разбирателство и щастие.