В градината на госпожа и господин Джоунсън живеела малка сива мишчица – Гризанчо, която много обичала лудите игри. Обичала и да яде. Най – любимите храни на Гризанчо били бадеми, боровинки и стафиди. Носела жълт кариран панталон с кръпки, розова тениска с мишка и надпис: “Обичам сирене!“ Крачетата на мишката били обути с червени обувки, украсени със сини пеперудки. Любимото занимание на Гризанчо било да бере цветя. Всяка вечер не можел да заспи без плюшената си коала Евкалиптчо. Също обичал да се промъква в кухнята и да задига сиренето, кашкавала и наденичките на господин и госпожа Джоунсън.

В дупчицата си освен плюшената си коала Гризанчо имал малко легълце, малко гардеробче, малка нощна лампа и малка кухня с телевизор, разбира се, там се намирало задигнатото сирене.

Понеже денят бил дъждовен, Гризанчо седял в кухнята и гледал телевизия. Изведнъж всичко се разтресло. Гризанчо излязъл от дупката си и видял, че котката на господин и госпожа Джоунсън си играе. Той се намирал твърде далеч от къщата си и твърде близо до котката. Тя била черна, с розова панделка на врата и със зелени очи. Името и било Пепеляшка. Когато Пепеляшка погледнала Гризанчо, тя го помислила за играчка и го подгонила. Гризанчо започнал да тича безпомощно пред тази голяма котка.

Тогава през прозореца изскочил братовчедът на Гризанчо. Той се наричал Сиренчо. Носел червен панталон на розови кръгчета, синя тениска с мишка и надпис: “Аз обичам моя братовчед Гризанчо!“ Имал зелени обувки с жълти цветенца по тях. Гризанчо страшно се зарадвал, като видял Сиренчо:

– Сиренчо, колко се радвам да те видя! Помогни ми!

Братовчедът на Гризанчо грбанал една от играчките на Пепеляшка и започнал да я размахва пред очите и. Котката се замаяла и оставила Гризанчо на мира. Гризанчо благодарил на Сиренчо и го поканил в къщичката си, за да го почерпи със сирене, кашкавал и наденички.