Питър Шонеси е едно момче, което живее в далечно селце в планината. Има кафяви очи и огнено оранжева коса. Неговите родители са бедни. Мечтата му е да стане супергерой. А това според него не се постига лесно.

Една сутрин той попита баща си:

– Татко, какво трябва да направя, за да стана супергерой?

– Сине, сине, ти точно си толкова силен, че няма да можеш да вдигнеш пушка. Какъв ти супер герой!?

– Ще се справя, татко! – продължи да упорства синът – ще дам пари на бедните и ще излекувам болните.

– Да, беееее! Ама, хайде, добре.

Питър продължаваше да расте, но не се отказваше от мечтата си. Ставаше все по-силен и все по-умен. В един слънчев и топъл ден Питър беше на лов. Той се качи на върха на близката до селото планина и се взря докъдето погледът му стигаше. Зад отсрещната планина Питър видя един отряд да се насочва към родното му село. Отрядът беше въоръжен с остри саби и лъскави щитове. Питър не мисли много. Слезе бързо в селото и съобщи за нападението.

Той успя да събере група силни мъже. Юнаците се запътиха към врага, за да го посрещнат.

Питър беше направил план. Той нареди да се скрият и да нападнат изведнъж, неочаквано и в гръб. Речено – сторено. Покрай тях премина чуждият отряд. Силните мъже изскочиха и ги обсадиха. Започна борба. Групата на Питър взе победа.

Победителите се върнаха в селото живи и здрави. Бащата на героя беше много горд със своя син.

Всички отпразнуваха победата – цяла нощ ядоха, пиха и се веселиха. Но Питър не празнуваше просто победа над врага, а постигането на мечтата си.