Някога, в едно малко градче живееше едно бедно семейство в една почти срутена къща.Тази къща имаше само две стаи.В едната бяха майката и бащата, а в другата детето.

Мъжът и жената можеха да си позволят само едно дете, но то беше нещастно.Постоянно чуваше как майка му и баща му се карат за това, че нямат пари, и че бащата не си търси работа, а понеже детето много обичаше баща си, то намрази майка си, защото тя постоянно нараняваше с думите си баща й.

Затова един ден събра багажа си и вечерта, докато те спяха, то си замина.На сутринта майката отиди да събуди детето, но видя, че то го няма.Веднага събуди мъжа си.Те двамата решиха да го потърсят при най-добрата му приятелка, но го нямаше.После провериха и в училището, в което учи то, но за жалост и там го нямаше.Обмислиха дали да отидат в полицията и да подадат сигнал, но после си казаха, че може то да е отишло донякъде.На път към вкъщи те го видяха да стои на една пейка.Тогава майката се втурна към него, за да го прегърне.

-Знаеш ли колко много се притеснихме?! Защо избяга така?

-Понеже аз много обичам татко, не можех да те слушам как му крещиш, и затова реших да си събера багажа и да си замина.

Майката разбра грешката и се извини на момиченцето си.Обеща му, че това няма да се повтори.След това те се прибраха вкъщи.Детето отиде в стаята си, взе писмото, което беше изпратила най-добрата му приятелка, и със сълзи в очи започна да го чете.

“Мила приятелко,

Искам да ти кажа, че понеже майка ти постоянно се чува как крещи и аз вече не мога да я търпя и се страхувам от нея, ще трябва да се разделим!Сбогом!”

Момичето по цели нощи плачеше, не ходеше на училище, не ядеше.Тогава майката реши да поговори с него.Детето й обясни всичко и тя отново се извини.След дълъг разговор момичето грабна якето си, обу обувките си и излезе навън.Тя се опита да го спре, но напразно.

Късно вечерта то се прибра и каза на майка си:

-Мамо, съжалявам за всичко!Осъзнах, че проблемът на Иванина не си ти, а това че съм бедна.Тя искала да идваме у нас, да вижда огромна къща като нейната, да си играем на кукли, но аз съм нямала това и тя затова открила по-добра приятелка.Не е вината в теб, извинявай!

Майката и детето се прегърнаха толкова силно, че никоя тяхна прегръдка до сега не можеше да замени тази.Така то научи, че каквото и да правят, майките са винаги прави.