Алън-момчето, което беше отличник в училище мечтаеше да отиде на Луната.Всеки час по изобразително рисуваше как той е на Луната.Всеки ден се молеше да отиде на Луната.Всяка вечер си мечтаеше как той е на Луната.Всеки път сънуваше как той е на Луната.

Една вечер не му се спеше и реши да потърси в интернет как може да осъществи мечтата си.Знаете ли какво откри?Някакъв чичко предлагаше безплатно излитане с неговата ракета, което беше кръстил “До Луната и обратно”.Момчето веднага му изпрати следното съобщение:

“Здравейте господине,

Виждам, че предлагате това безплатно и прекрасно нещо!Понеже аз отдавна си мечтая за това и реших да ви попитам- може ли аз и един мой приятел утре в един часа на обяд да се срещнем пред големия супермаркет, за да отлетим тримата?Очаквам отговора Ви!”.

На сутринта преди училище провери пощата си и що да види- човекът беше отговорил със следните думи:

“Здравей мило дете,

Разбира се, че може!С нетърпение ще Ви очаквам!Вземете си космонавтски костюм и елате!До скоро!”

Алън се облече, изми се, закуси, бързо взе раницата си, обу се и със всичка сила се затича към училище.Нямаше търпение да съобщи новината на приятеля си Бренди.

-Бренди, Бренди!Снощи намерих в интернет, че някакъв чичко, който има ракета предлага безплатно излитане до Луната.Попитах го дали е съгласен днес да се срещнем тримата пред големия супермаркет днес в един часа и той се съгласи.Каза да си носим космонавтски костюми.

-Но днес в един часа имаме уроци по рисуване, забрави ли?

-Можем един ден да ги пропуснем, за първи път имаме тази възможност!А и пак ще сме само ти, аз и Ребека.Няма смисъл!

-Ами добре, но ако госпожата ми се кара след това, ще кажа че ти си ми казал да избягам, за да дойда с теб.

-Става!

След часовете двете момчета бързо отидоха, за да си купят костюми, взеха велосипедите си и подкараха към супермаркета.Там ги чакаше чичкото, заедно със своята голяма и красива ракета.Децата бяха изумени от това, че наистина виждат ракета на живо.

-Деца, вие ли искате да излетите с мен?- попита човекът.

-Да!- отговориха радостно те.

-Добре, скачайте вътре!

След около три секунди те вече летяха с висока скорост.За една минута бяха на Луната.Момчетата бързо слязоха от ракетата и започнаха да се радват.

-Какво чудо!Най-накрая си сбъднах мечтата!- каза Алън.

Така, те два часа бяха на Луната и когато най-накрая им омръзна се обърнаха, за да кажат на чичкото да ги върне на Земята.Но когато се обърнаха, нямаше нито ракета, нито чичко!

-Ами сега?!Какво ще правим?!Той си е тръгнал, оставил ни е тук бе храна, без вода, без играчки, без нищо!- каза разтревожено Бренди.

-Спокойно де, може да е отишъл, за да вземе нещо, нека почакаме!- утешаваше го Алън.

Чакаха два, три, дори четири часа, но никой не дойде.Тогава Алън извади мобилния си телефон, набра майка си, но се оказа, че на Луната няма обхват.

-Мразя Луната!Тук не е забавно!- извика Алън. – Искам у нас!

-Ти си виновен, ти поиска да дойдем тук! – обвини го Бренди.

-Прав си!Аз ни забърках в това, аз ще ни освободя!

Алън започна да претърсва Луната и накрая откри някаква малка машина с камера и каза:

-Виж!Тук има камера!Може би от Земята наблюдават Луната и в момента ни виждат!Нека им кажем нещо!

-Хей, чувате ли ни?Един чичко ни доведе тук безплатно, а след това си тръгна и ни остави сами.Помогнете ни! – оплакаха се децата.

След броени минути пристигна по-голяма и по-хубава ракета от тази на чичкото.От нея излезе мъж, облечен също като момчетата и им каза:

-Деца, този чичко е измамник!Има много още случаи, в които е залъгвал така хората.Хайде сега бързо се качете в ракетата, за да ви откарам!

Момчетата това и чакаха.Бързо се качиха в ракетата и нетърпеливо чакаха мъжа.Той се качи, потеглиха и скоро бяха на Земята.

Алън и Бренди изскочиха от ракетата, свалиха костюмите, благодариха на човека и се качиха на колелата си, за да се върнат по домовете си.Вече беше доста тъмно и родителите им се бяха притеснили за тях.Бяха им звънели над десет пъти.Момчетата знаеха какво ги очаква вкъщи.Двамата се прибраха по домовете си.Родителите на Алън му казаха:

-Алън, как може да правиш така?!къде беше до сега?!

-Съжалявам, но намерих една обява “До Луната и обратно”, която я предлагаше напълно безплатно един чичко и ние с Бренди решихме да отидем.Имахме уговорена среща с човека в един часа пред големия супермаркет и когато кацнахме на Луната, с Бренди си играхме около два часа и когато се обърнахме, чичкото го нямаше.Намерих една машина с камера и двамата с Бренди извикахме за помощ.Веднага на Луната дойде един мъж с по-голяма и по-хубава ракета от тази но чичкото.Той ни отведе до Земята.

-Ох, мило дете!Повече не прави така!Щом разбрахме, че двамата с Бренди не сте отишли на уроците по рисуване, веднага звъннахме на родителите му, за да ги уведомим.Звъняхме ви над десет пъти, но нямаше отговор.Бяхме страшно уплашени!Търсихме ви навсякъде!

-Наистина съжалявам!Повече няма да се повтори, обещавам!

Бренди бе разказал абсолютно същото у тях и като отговор бе получил абсолютно същото.Момчетата бяха щастливи, че не получиха наказание и на следващия ден разказваха в училище за преживяното.