Имало едно време една майка, която имала три дъщери. И трите били много красиви и работливи. Златните им къдрици винаги били добре сресани, разкошните им рокли винаги били изгладени, а обувките им – излъскани до блясък. Майка им обичала да ги нарича принцеси, но точно тогава трябвало  да избере само една от тях, която има шанс да бъде истинска принцеса в кралския дворец…

Момичетата забелязали, че от няколко дни е замислена и тъжна и не разговаря много с тях.

– Какво има, майко? Какво те тревожи? – попитали я те загрижено една вечер, докато вечеряли.

– Е, добре, ще ви кажа. Скоро царят и царицата ще организират изискано събитие в кралския дворец. Ще бъде нещо като прием и могат да отидат всички момичета, които искат да се омъжат за принца. Но това, което ме мъчи, е че трябва да избера само една от вас, която ще има този уникален шанс. Такива са условията за участие.

Дъщерите й много се зарадвали и я прегърнали нежно.

– Ние няма да ти се сърдим, мамо! – казали те. – Всички ще живеем богато и щастливо, дори ако само една от нас спечели.

На следващия ден в късния следобед майка им предложила да излязат на разходка. Момичетата се съгласили, въпреки че не знаели къде отиват. Накрая след дълго ходене на високи токове се озовали в една страшна гора. Вече било тъмно и при всеки звук всички трепвали изплашени.

– Да се прибираме – казала най – голямата дъщеря. – Мисля, че се разходихме достатъчно. Вече започва да става тъмно и страшно.

– Не, вие ще останете тук – заявила категорично майка им. – След като преспите край тези храсти, утре сутринта преди да намерите пътя обратно ще трябва да вземете от гората най – горното листо от най – високото дърво, най – кръглото камъче от всички камъчета по тази алея и най – вкусното плодче от всички плодове на храста.

Момичетата останали разочаровани. Как ще се справят с тази задача? Всички искали да отидат на приема в двореца и да се покажат като красиви млади дами, достойни да бъдат истински принцеси.

–  Не е честно! Принцесите не би трябвало да бъдат изпитвани по този начин! В ,,Принцесата и граховото зърно‘‘ момичето спи на повече от двадесет различни дюшеци и пухени завивки и под тях имало само едно грахово зърно. А ние трябва да преспим тук, на студа, в тази страшна гора – хленчели двете по – големи сестри.

Най – малката отдавна била заспала. Тя си направила удобно легло от клонки, паднали на земята и си изплела мека топла завивка от листа. Тя дълго слушала как сестрите й се оплакват и мърморят, как събират листа и клони, но всеки опит за направата на легло приключвал с падането на клон върху крака на някоя от сестрите й и тяхното силно пищене.

Всички станали рано сутринта. Уморени, гладни и жадни. По – големите сестри били много нетърпеливи и се втурнали да тичат по пътя, който си повтаряли наум цяла нощ. Но най – малката сестра останала в гората. Тя не беше изцапала роклята си, нито пък беше счупила токчетата на обувките си за разлика от двете си сестри. Тя огледа дърветата в гората, видя най – високото и се изкатери много внимателно до върха. Накрая откъсна най – високото листо и предпазливо слезе долу. Сестрите й я видяха от пътя и прихнаха да се смеят.

– Коя принцеса се катери по дърватата? – кикотели се те. – Мисля, че приличаш повече на момиче, израснало в гората, отколкото на изискана млада дама, която е свикнала да получава най – доброто.

Тя обаче не им обърнала внимание  и разгледала камъчетата по горската пътечка. Най – кръглото от тях веднага се откроило пред погледа й и тя внимателно го сложила в шепата си. Накрая опитала всички плодчета в горските храсти и откъснала най – сладкото от всички.  След това тръгнала по пътя към къщи. Сестрите й все още се чудели дали да се върнат, за да потърсят това, което беше поръчала майка им, въпреки че бяха видели, че по – малката им сестра беше открила всичко точно по думите й .

– Е, като че ли някой може да различи най – високото листо от най – ниското – измърморили те и взели първите две листа, камъчета и плодчета, които видели най – близко в гората.

През това време сестра им вече се беше прибрала. Щом и те най – накрая след дълго лутане открили пътя към дома, започнали да разказват на майка си колко ужасен бил престоят им в гората.Навсякъде лазеха паяци и се чуваше кучешки лай. Не успяхме да си направим легла, затова легнахме на най – меката трева. – обяснявали те.

– На сутринта се събудихме изтощени и намерихме това, което ни поръча да ти донесем – те оставали листата, камъчетата и плодовете на масата.

– Ами ти, мила дъще, как прекара нощта? – попитала майката най – малката си дъщеря.

– Добре мина, въпреки че беше по –различна нощ от обикновено. Направих си легло от клонки и мека топла завивка от листа. На сутринта се изкачих на най –високото дърво,откъснах най – горното листо, прецених кое камъче е с кръгла форма и кое плодче е най – сладко – казала тя и й подала това, което беше открила.

Майка им се засмяла.

–  Да бъдеш принцеса, скъпи мои принцеси, невинаги означава да получаваш най – доброто и да не можеш да издържиш и миг на онова място, на което ви заведох – рекла тя. – Означава след всяка една задача, която ви поставят, да се справите успешно и да се приберете точно толкова спретнати, колкото преди това. – Тя огледала изцапаните рокли и счупените обувки на по – големите си дъщери. – И така, на приема може да отидеш ти, скъпа моя! – прегърнала нежно най – малката си дъщеря.

Двете по – големи сестри малко й завиждали, но накрая и те я прегърнали и й пожелали успех. В деня на приема тя била най – красива и дълго разговаряла с принца. Той я обикнал още от пръв поглед и заявил на родителите си, че иска нея за жена. Царят и царицата одобрили момичето и вдигнали голяма сватба, на която било поканено и семейството на младата принцеса. Оттогава насам всички заживяли богато и честито.

Това беше моята приказка. И смятам, че всяка една приказка е безценна, изпълнена с чудеса и вълшебства и ни учи на важна поука. Ето каква е тя в моята приказка: Доброто скромно сърце преминава всяко изпитание и се възнаграждава.