Преди много години се родило едно момче на име Никола. То живеело в хубава къщичка, в малко селце в подножието на висока планина. Планината била толкова висока, че върхът й се губел в гъсти мъгли, сняг и сиви облаци.

Майка му и баща му били добри хора и единственото, което забранявали на детето си било да ходи в планината.

Никола отраснал силен и красив. Играел със своите връстници и често вечер се събирали около яркочервен буен огън и си разказвали приказки за планината.

Един ден, забравяйки заръките на родителите си, Никола и другите деца тръгнали да изкачат високата планина. Уморени, на здрачаване, те стигнали до изоставено пусто селце. Къщите изглеждали празни и децата влезли в една от тях. Вътре стояла възрастна жена.

– Какво правите тук деца? – попитала тя. – Откъде дойдохте?

– Ние много искахме да видим планината. – отвърнало едно от децата. – Какво има тук?

– О, трябва да си вървите, мъничета. Тук няма щастие. Един зъл змей живее в най – страшната пещера. Той не ни дава да се върнем в домовете си. Тук е студено и много болести виреят. Никой досега не е побеждавал змея. Много смели юнаци отидоха, но досега никой не се е върнал. Твърди се, че звярът ги изяжда.

– Хайде да отидем да видим какво прави този змей. – предложил Никола.Досега всеки е опитвал сам да победи злият змей, а ние сме много и ще успеем да го надхитрим и победим. Сърцато и смело момче бил Никола.

Останалите деца се съгласили и тръгнали към пещерата. Щом влезли вътре, видели четири самодиви. Те пеели толкова хубаво, толкова омайно, че привлекли децатамного близо до  себе си. Само Никола и още две момчета  се досетили, че това е магия,  хванали по  един рапан от реката под пещерата и вместо прекрасната песен слушали звуците на водата.

След минута Никола и другите две деца се озовали в пожар. Едното момче се уплашило и започнало да тича напред – назад, докато пламъците бавно обхващали помещението. Никола и най – добрият му приятел скочилив реката и заплували към мястото, където змеят си почивал, заобиколен от красиви девойки.

Децата видели отражението на звяра във водата, излезли от реката и се втурнали към него. Но там ги нападнали купища птици, змии, лъвове. Зад животните стояла грозна жена, облеченав черни дрехи, която им заговорила с много мил глас:

– Елате, деца. – призовавала ги тя. – Тук живеем прекрасно и нищо не ни липсва. Всяка година змеят трябва да си избира по едно момиче за жена и едно момче за слуга. А жените и слугите на змея живеят толкова добре, че да не ви се иска да се връщате, откъдето сте дошли.

Най – добрият приятел на Никола си помислил колко добре ще си живее в компанията на красивите девойкии как по цял ден ще плува и ловува и тръгнал след жената, но Никола си спомнил топлата усмивка на майка си и нежната прегръдка на баща си и се спуснал срещу змея и злите  животни с острия си нож. На пътя му изскочила самодива, която заплашила, че приятелите му ще останат завинаги вкаменени, ако той убие змея.Никола се замислил за миг, след което вдигнал ръка и с един удар поразил змея. В този миг приятелите му излезли от опиянението, в което били изпаднали. Но страшното още предстояло. На змея му пораснала още една глава и всеки път щом я отсичали, тя растяла пак.

Момчетата не спирали да се бият, докато на най – умното от тях не му хрумнало да победи змея с хитрост.   То развързало връзката на пакетчето със сладникавия прах на щастието и посипало змея с него. Змеят се строполил на земята, мъглите напуснали върха и слънце грейнало над хората.

Камбаната на църквата била дванайсет часа и децата тръгнали към вкъщи. Този път пътуването било приятно и децата се радвали на страхотното преживяване.

Родителите им ги прегърнали и след обичайната доза мъмрене споделили колко се гордеят с тях.

И до днес всяка година в началото на пролетта хората в селцето празнуват победата на Никола и неговите приятели над злия змей.