Имало едно време  малко момиченце, което живеело с майка си в  малка къщичка в бонбонената гора.  Всяка сутрин тя ставала от леглото си от захарен памук, което било много меко и слизала по бисквитените стълби в кухнята. Майка и и приготвяла вкусна бонбонена кашичка и и наливала от чешмата топло мляко. Но на момиченцето никога не и стигала вкусната каша и затова от време на време си отчупвала малко от бисквитената маса.

След закуска тя отивала на училище, където всяка сутрин имало по едно новопорастнало  дърво. Всички дървета раждали всякакви зеленчуци: домати, краставици, лук… та вместо да си купуват закуски от училищния стол за обяд учениците яли различни салати, но те започнали да им омръзват. Никога нямало десерт така, че им се искало, като отидат в училище новопорастналото дърво да ражда сладкиши, шоколади, близалки и други вкусотии. Същото искало и момиченцето.

На днешния ден щяло да се празнува юбилей, понеже това дърво е стотното и ще празнуват 100-дървесен юбилей. Когато момичето влязло в училище чула учителите да си подшушват „Колко странно!“. А пък всички деца се радвали. Тя решила да попита приятелите си защо са толкова радостни, а те и отговаряли „ Иди на двора и ще видиш“. Тя излязла и що да види – Стотното дърво не раждало нито домати , нито краставици, нито лук. То било цялото захаросано и раждало сладкиши и захарни бастунчета. На този юбилей децата били много по – радостни от предишните.Сега вече всички се катерели само по захаросаното дърво и си откъсвали по едно бастунче . Учителите били изключително учудени как изведнъж здравословният обяд е приключил и са се появили ново кариеси в устите на малките малчугани.

А колкото до нашето момиченце, то също било сред тълпата от деца, които се радвали на новият си училищен живот и обяд.