Имало едно време малко момиченце на име  Пенда. То било с руси  коси и сини очички. Носило синя блузка и лилава поличка, на която имало синьо коланче. Пенда носила също кафяво клинче и сини обувки. Малкото момиче било много бедно. Един ден решило да отиде в гората за ягодки, където срещнало малко розово зайче със сини очички и дълги, дълги мустачки. Зайчето се казвало Нортън. Заприказвали се и Пенда предложила на Нортън да отидат в нейната къща и да играят на Монополи.

На другия ден завалял сняг. Дошла зимата. Пенда и Нортън срещнали Дядо Коледа. Той бил дебел дядо с червено палто и бяла брада. Имал червен чувал с много подаръци за всички деца. Тримата  решили  да отидат в къщата на Пенда. Къщата на Пенда била малка и кафява, с кафяв покрив и три сини прозореца, както и черна врата. Къщата имала малко дворче с цветя, но нямала ограда.

В къщата на Пенда тримата приятели седнали да гледат телевизия. Понеже било много студено всички заедно се гушнали под едно синьо пуФкаво одеало. Пенда оставила Нортън и Дядо Коледа вкъщи под одеалото, взела розовото си яке и отишла да се разходи в боровата гора. Вървяла, вървяла и се изгубила. Но срещнала един дядо. Той бил висок и слаб,  с кафяво палто и сини панталони. Този дядо подарявал телефони на бедните деца, които си нямали пари и телефони. Пенда взела три телефона. На своя телефон намерила карта, която и показала точния път до дома и тя успяла да се прибере. Тя дала другите два телефона на Нортън и Дядо Коледа. Така щели винаги да си приказват, когато са далече един от друг.