Понякога е много по-трудно да признаеш кой си,
отколкото да обясниш кой не си..!
Ерих Кестнер

Имало едно време едно малко момченце на име Лизърт, казвал се по този начин, защото името му означава “ВЪЛШЕБСТВО”. То било на 12 години, добро и възпитано момче, но за другите-някак си необикновено и странно, защото не го бивало в нищо и дори в училище не му вървяло, а и всички правели неща, които му причинявали болка, но въпреки това той им помагал всеки път, когато имали нужда.  Майка му била на небето, баща му в някоя незнайна далечна страна и момченцето живяло с баба си в нейната къща, но и нея сякаш е нямало, защото постоянно била заета с нещо. На Лизърт много му тежало, защото нямало на кого да сподели за нещата, които му причиняват болка.
Въпреки всичко Лизърт обожавал да се занимава с вълшебства, да чете, да слуша и дори да ги търси, а в съзнанието му се въртяла мисълта, че всеки човек и всяко местенце крият в себе си по някое вълшебство.
Една нощ Лизърт седнал до прозореца в стаята си и се вгледал в безкрайното небе. Спомнил си за времето, когато бил мъничък и родителите му били с него. В този миг зърнал необикновена ярка светлина. Той излязъл тихо и видял, че под уличната лампа има голяма кутия. На нея било изписано с големи и красиви букви: “МОЖЕ ДА ОТВОРИ САМО ТОЗИ, КОЙТО НАИСТИНА ВЯРВА ВЪВ ВЪЛШЕБСТВА”. Лизърт се усмихнал широко, взел кутията и отново се върнал в стаята си .
Когато заспал, в съня му се явил ангел, който много приличал на майката на момченцето.
– Не се страхувай, момчето ми! – казал ангелът – Аз винаги ще бъда до теб и ще ти пазя! Просто отвори кутията, там ще откриеш истинските чудеса. Винаги помни, че каквото и да става не бива да се отказваш от това, в което вярваш.
Рано сутринта Лизърт носи кутията в старата му къща, в която е живял с родителите си. Когато отваря кутията, вижда, че в нея има две писма. На едното с едри букви пишело “ИСТИНСКИ ВЪЛШЕБСТВА” ,а на другото “ПОСЛАНИЕТО КЪМ ИСТИНСКИЯ ВЪЛШЕБНИК” .
Лизърт взел писмото за посланието и започнал да го чете. Още ,когато започвал , зад гърба му се чул мъжки глас, който дума по дума рецитирал всичко написано в писмото. А в него родителите му написали, че самото момченце е истинско вълшебство за тях, че каквото и да става ще са до него и още много други неща, които разчувствали малкото дете.  Лизърт веднага си досетил,че гласът е на баща му, обърнал се, отишъл до него и го прегърнал силно. След това заедно отворили и другото писмо, а в него пишело: “Да си вълшебник е трудно! Трябва да разбереш цената на истинските чудеса. Не е вълшебство жабата да се превърне в принц, вълшебство е лошият да стане добър. Лизърт, ти знаеш всичко това. Ти си истински вълшебник, защото си силен и помагаш на всички по всяко време, макар никой да не помага на теб. Ти разбра, че истинските вълшебства са невидими са очите, защото те се виждат само с сърцето.” Лизърт прочел писмото и тогава баща му започнал да говори:
– Съжалявам, сине, налагаше се през тези дълги години да ме няма и да живееш с баба си, но ти обещавам, че от сега винаги ще сме заедно и никога няма да те изоставя!  Знам, че е трудно, но моля те, повярвай ми.
– Вярвам ти татко!-казал малкият вълшебник – От сега ще сме заедно като семейство, мама също е с нас. Тя е там горе, в небето и ни гледа всеки миг. Гледаше ме как плачех и тъгувах сега ще види как се смея и се радвам..!
От този ден Лизърт и баща му винаги били заедно, помагали си и живеели дълго и щастливо. Лизърт всеки един ден осъзнавал все повече каква е същността на писмата, затова за онзи вълшебен миг, за вълшебните писма и истинските вълшебства той разказвал на всеки. Казвал им, че всички трябва да правят добри дела, за да разберат същността на вълшебствата.
” ИСТИНСКИТЕ ВЪЛШЕБСТВА  СА НЕВИДИМИ ЗА ОЧИТЕ, ТЕ СЕ ВИЖДАТ САМО СЪС СЪРЦЕТО”