Някога, много, много отдавна в един обикновен свят имало един професор. Той живеел в Англия. Неговото име било професор Лейд. Професор Лейд и неговият верен помощник Спидолсоун били най-известните учени в цяла Великобритания.

Един красив пролетен ден професорът и Спидолсоун били в лабораторията и правели някакви опити. Правели ги с часове.

– Близо сме до откритието, Спидолсоун. – казал професорът и в следващия миг се чул силен гръм. Опитът бил неуспешен и цялата лаборатория избухнала. За щастие професорът и помощникът му били невредими.

– Трябва да се откажем, професоре.- казал Спидолсоун, много изплашен. – Няма да се получи.

– Не, Спидолсоун. Не трябва да се отказваме при първия неуспех. Така никога няма да открием нищо. – отвърнал професорът. – Искаш ли да идем да се разходим малко на чист въздух и след това да продължим?

Спидолсоун се съгласил и те излезли. Този ден щяло да има торнадо, но за беда те не знаели това. Професор Лейд и помощникът му въобще не подозирали, че зад тях има торнадо.

Изведнъж торнадото ги настигнало, вдигнало ги и вместо да ги пусне от ниско, ги водело все по-високо и по-високо. Накрая се издигнали много над звездите и луната в друг свят. В този необикновен свят къщите били от шоколад, комините от вафли, дърветата от захарен памук, облаците от сладолед, а моретата и океаните – от плодово желе. Лейд и Спидолсоун били смаяни и не можели цял час да помръднат от мястото си. Досега не били виждали по-чудни неща. Всички били щастливи, че живеят там. Само едно слонче плачело. Професорът и Спидолсоун се приближили до него и го попитали защо е тъжно, а то им отговорило:

-Моята мечта е да скоча с парашут, а всички в училище ми се присмиват, че съм много дебел и като скоча ще тупна на земята.

– Не трябва да се отказваш от мечтата си. – казал професорът. – Няма невъзможни неща. Ела, ние ще ти помогнем да скочиш.

-Наистина ли ще ми помогнете?-  зарадвало се слончето. – Благодаря ви много! Но нека преди това да се запознаем. Аз се казвам Сийд, а вие?

-Аз съм Лейд, а това е верният ми приятел и помощник Спидолсоун. – рекъл професорът.

Слончето, професорът и Спидолсоун тръгнали към летището да намерят самолет, от който Сийд да скочи с парашут. Скоро открили и се качили в него с всичките си три парашута. В началото Сийд малко се уплашил, но като видял двамата си приятели до себе си, се успокоил.

Когато се издигнали много, много нагоре сложили парашутите си и скочили. Първи бил Сийд, след това професорът, а последен и много уплашен скочил Спидолсоун. Радостта на слончето била неописуема. Всеки който го видел го поздравявал и го снимал. Сийд станал известен със смелостта си, а всички негови съученици се пръснали от завист.

Докато падали с парашутите си слончето се приземило в своя свят, а професорът и помощникът му продължили към техния.

-Не забравяй, Сийд, винаги следвай мечтите сиииииииииии! – извикал професорът, докато със Спидолсоун се спускали надолу.

-Благодаря ви, приятели!- казал Сийд и щастлив тръгнал към дома си.