В едно малко селце живееше момиченце, което се наричаше Калинка. То беше малко, със сини очи, руса коса, като пшеница, сплетена на плитки. Хората я наричаха Калинка, защото винаги ходеше с червена кърпичка на бели петънца и червена рокля. Калинка беше добро момиче, затова всички я обичаха.

Един слънчев ден малкото момиче реши да отиде на разходка в гората. Тя вървеше по тясната пътека и внимателно се вслушваше в песента на птиците. Поспря се и се заслуша. От един храст чу гугукането на гълъб. Той пърхаше с едното си крилце, а другото му висеше неподвижно. Калинка взе раненото птиче, нежно го притисна до себе си и го отнесе в къщи. Сложи го в една кутия с тревичка, даде му водичка и зрънца. Привърза му крилцето и го остави само. На другия ден момичето отново привърза болното гълъбче. Така минавали дните й. Птичката оздравя. Тя се сприятели с доброто момиченце, което я излекува. Всеки ден гълъбът кацаше на едно дърво до къщата на Калинка и тя му даваше зрънца. Калинка порасна и стана голямо момиче. Отлетя надалеч да учи и стана лекарка. Дървото, до къщата все още е там, а над него кръжат малки птичета и вият гнезда в клоните на старото дърво.