Имало едно време една възглавница, в която кипял живот. Тя можела да ходи и да си разперва ръцете. Никой обаче не я запознал с дъжда и тя не знаела какви са падащите водички от небето. Появил се спасителят – Чадър и той си казал:

– Цял живот чакам някой да изпадне в беда и да не знае как да постъпи. Ето, тази кипяща от живот възглавница ще се намокри и безвъзвратно ще промени размера на кипящия си живот. Аз съм отговорен за случващото се, защото съм Чадър.Колко хубаво  е всеки да изпита щастието от това да бъде чадър за някоя изпаднала в беда кипяща възглавница.

 

Край