Имало едно време едно кокиче и едно лале. Те много искали да бъдат приятели. Но имало един проблем. Едното растяло в началото на пролетта, а другото по средата.

Едното цвете казало:

– Да растем заедно и така ще бъдем приятели.

– Но как ще го направим? – попитало лалето.

– Така. – отговорило кокичето.

– Ще се опитаме да го направим. Това, че сме в различно време на сезона, не значи, че ни пречи да бъдем приятели. Дори и да не се виждаме, аз никога няма да те забравя! – казало лалето.

– Както и аз.-отговорило кокичето.

Веднъж на лалето му се случило беда. За съжаление кокичето не можело да му помогне. Лалето било в голяма беда, тъй като един човек искал да го откъсне. Кокичето извикало една мравка. Казало и:

– Моята приятелка лалето попадна в беда. Искам да отидеш и да ухапеш този човек!

– Добре. – съгласила се мравката и стигнала навреме.

Ухапала човека. Той изпищял.

Лалето благодарило на мравката. Събрали се кокиче, лале и мравка. Станали приятели.

И така никой не ходел на тази поляна да къса цветя, защото човекът бил разказал на всички, че имало мечки. А цветята не се страхували, че някой ще ги нарани или откъсне. И всичко това станало благодарение на мравката, която ухапала човека.

– Много ти благодарим! Пак ще се видим. – казали двете цветя.

Мравката също им благодарила. И така станали приятели за цял живот и винаги си помагали в беда.