Имало едно време едно коте. То си живеело с баба и дядо. Една сутрин бабата казала на дядото:

– Хей, дядо, време е да отидеш за брашно до хамбара.

А той отвърнал:

– Бабо, а ти нахрани ли котката? Я отиди в мазето да й намериш една мишка.

Бабата казала:

– Добре, ще отида в мазата да потърся.

Отишла бабата в мазето и там намерила една мъничка мишка, заспала на земята, хванала я и отишла  при котката с нея. Мишлето усетила опасността и се примолила на котенцето:

– Моля те, не ме яж, аз съм вълшебна. Ако ме пощадиш, ще ти докарам цял камион с мишки.

Котенцето пощадило мишлето и го пуснало. Благодарно,  мишлето тропнало с краче и мигом пред къщата се появил цял камион, пълен с мишки.

Котето доволно потъркало лапички, втурнало се и отворило камиона, а от там излезли безброй малки и големи мишки, които плъзнали из цялата къща. То успяло да си хване еднааа, двеее, три … и така сладко се наяло, че легнало на пейката в двора и мигом заспало. Мишките тичали из цялата къща, нагризали всичко – на дядото калпака … на бабата полата … Когато котето се събудило, видяло какво са направили и ги подгонило. Гонило ги ден-два, но успяло да ги изгони.

Бабата била много щастлива и казала на дядото:

– Нашето коте е истински ловец, но вече ще го храним само с млекце, а ако иска мишка, да си хване у съседите …

Съгласил се дядото, купили си кравичка да им дава млекце и тримата отново си заживели доволни и щастливи.