Една сутрин котето Мърко се събуди и лениво се протегна към Слънчицето, което надничаше през прозореца.

– Мърррр, мърррр, какво ще правя днес? – зачуди се Мърко … – Вчера излових всички мишки в къщата, не остана нито една … Мъррр, на какво ще си играя???

Той се поопъна, попротегна и бавничко се измъкна на двора. Там всичко беше тихо, не се чуваше и мушичка. Изведнъж Мърко видя някакъв странен непознат предмет. Мустачките му настръхнаха.

– Мъррр, какво ли е това? Да не е капан за котки?!?

Приличаше на огнено кълбо със синьо оченце в средата. Издаваше леки виещи звуци и нещо вътре премигваше.

Котето се приближи полекичка и побутна нещото с носле. Чу се леко щракване и едно капаче се отвори точно под носа му. И муш, Мърко с един скок се озова вътре. Видя много свелинки и копченца и си помисли, че е играчка за котета. Започна да натиска копченцата едно след друго.

Изведнъж кълбото се заклати, завъртя се и подскочи. Вратичка се затвори и Мърко потегли към света на динозаврите. Защото, това беше Машината на времето.

След малко топката спря да се движи, а Мърко се беше залепил за стъклото. Отвън се чу едно “чук-чук” и Мърко видя някаква огромна непозната птица.

– Я, помисли си той, какво огромно врабче!

Вече не се страхуваше и натисна голямото копче до прозорчето. То се отвори и котето Мърко изскочи бързо навън.

Голямата птица го погали с клюн по вратлето и размаха весело голямата си опашка. Това беше птерозавър, който си търсеше приятели и много се зарадва на котето. На Мърко толкова му хареса птерозавъра, че реши да остане да си поиграе с него на гоненица. Извади две бонбончета и двамата нови приятели си ги разделиха.