Някога Кума Лиса и Кумчо Вълчо били приятели. Един ден Кума Лиса казала:

– Хайде да откраднем овце!

Вълкът казал:

– Как ще успеем?

– Ти ще разсееш овчаря, а аз ще взема овце.

Кумчо Вълчо отишъл при селянина, а през това време лисицата взела овце. Овчарят догонил Вълчо и го набил с пръчката.

Когато Вълчо и Лиса се събрали, тя му казала:

– За тебе една, а за мен четири!

– Ама това не е честно! – отвърнал Вълчо.

– Честно е! Аз мъкнах овцете. – възпротивила се тя.

Решили пак да направят така, но с разменени роли. Този път Лиса била примамката. Тя била набита, а Вълчо взел овцете.

Лисицата отново казала:

– За теб една, за мен четири!

– Пак не е честно!

– Честно е! Мен ме набиха!

За трети път направили същото. И този път примамка бил вълкът. Кумчо Вълчо бягал, отишъл при Лиса и овчарят подгонил Лиса. Докато тя бягала Кумчо Вълчо взел овцете, а Кума Лиса крещяла зад него:

– Защо ме предаде Вълчо?

– Защото ме измами два пъти. Научих си урока. Повече няма да е забърквам с тебе!