Някога Кума Лиса и Кумчо Вълчо били приятели. Един ден Кума Лиса казала:
– Хайде да откраднем овце!
Вълкът казал:
– Как ще успеем?
– Ти ще разсееш овчаря, а аз ще взема овце.
Кумчо Вълчо отишъл при селянина, а през това време лисицата взела овце. Овчарят догонил Вълчо и го набил с пръчката.
Когато Вълчо и Лиса се събрали, тя му казала:
– За тебе една, а за мен четири!
– Ама това не е честно! – отвърнал Вълчо.
– Честно е! Аз мъкнах овцете. – възпротивила се тя.
Решили пак да направят така, но с разменени роли. Този път Лиса била примамката. Тя била набита, а Вълчо взел овцете.
Лисицата отново казала:
– За теб една, за мен четири!
– Пак не е честно!
– Честно е! Мен ме набиха!
За трети път направили същото. И този път примамка бил вълкът. Кумчо Вълчо бягал, отишъл при Лиса и овчарят подгонил Лиса. Докато тя бягала Кумчо Вълчо взел овцете, а Кума Лиса крещяла зад него:
– Защо ме предаде Вълчо?
– Защото ме измами два пъти. Научих си урока. Повече няма да е забърквам с тебе!