Имало едно време едно момиче, което било ново в града и не познавало никой. То най-много обичало семейството си защото те му давали всичко, от което имало нужда. Момичето се казвало Мария. Така минавали дните и единствените прияли, които Мария имала били хората от нейното семейство. На следващия ден тя тръгнала на училище. Всички й се присмивали, но само едно момиче искало да бъде приятелка с нея. Те винаги били заедно и неикога не се разделяли, помагали си една на друга. Един ден обаче се скарали и Мария отново останала сама. Никой в училището не искал да бъде неин приятел. Тя била много тъжна и плачела. Плачът й довел една фея, която се явила при нея и казала, че ако каже на съучениците си, че ги обича може те да разберат, че тя е добра. Тя направила каквото я посъветвала феята и станало, така че всички искали да бъдат нейни приятели.

Сега Мария е голяма и има много приятели, тя била благодарна на феята за съвета.