Имало някога едно далечно царство на име Карминия, което по нищо не се отличавало от останалите. Хората в него се трудели неуморно, живеели в радости и грижи, както навсякъде другаде, управлявани  от своя цар и господар. Ако се питате защо ви занимавам с тази най-обикновена история, значи е ред да ви разкажа за Голямото объркване на времето. Нямам предвид преместването на часовника с един час през лятото и през зимата, нито пък часовата разлика при пътуване. Голямото объркване настъпило един ден напълно неочаквано и, без никой да разбере точно защо и как, времето започнало да тече по различен начин за поданиците на Карминия. Докато едни се готвели за сън, за други настъпвало утрото, трети сядали на трапезата за обяд, четвърти кипвали вода за следобеден чай … Пълна бъркотия, както можете да си представите. Настъпил истински хаос – семействата не можели да се съберат заедно, земеделците не успявали да обработват земята, а занаятчиите – да произвеждат красиви вещи. Дори и самият цар не намирал време да свика Съвета на мъдреците, който му помагал в управлението на страната. Здравето и щастието на хората и стабилността на държавата били сериозно застрашени.

Царят на Карминия решил да изпрати по широкия свят един от своите поданици, който да разбере причината за Голямото объркване и да узнае как да се справи със сполетялата ги ужасна беда. Владетелят повикал един младеж на име Аксел и му заповядал да се готви за път. Аксел нямал близки и роднини, на които да липсва и някои поданици решили, че царят се е спрял на него за това. Всъщност владетелят взел това решение, защото узнал за смелостта и благородството на момъка. Аксел не бил богат и от знатен род, но бил винаги готов да се изправи срещу неправдата и да помогне на нуждаещите се.

Жителите на царството изпратили момъка чак до границата на държавата и му подарили един вързоп. В него имало различни вещи да му напомнят за родния край, докато ги ползва през дългия път. Ковачите сложили във вързопа красиво гравирани оръжия, изковани от най-фин и здрав метал, който се добивал само от недрата на Карминия. За да лекува рани и болести, знахарите му дали балсам от билки, набрани от покритите с цветя и роса поляни на царството. Тъкачите приготвили за Аксел пъстра и топла постеля и в нея вплели багрите на своята родина. Лозарите подарили бутилка от прочутото си вино от Карминско грозде, което дава кураж на сърцето и лекува мъката по дома. Дори и сухарите, приготвени от пекарите за да издържат дългия път, ухаели неповторимо и примамвали човек към златните ниви и синьото небе на Карминия.

Аксел тръгнал на път без да знае накъде да поеме и кой може да му помогне. Решил да поиска съвет от мъдреца Ураний, който живеел от незапомнени времена на една висока планина, много далеч от Карминия. Дълго пътувал момъкът, срещнал много трудности по пътя си, запознал се с различни хора и научил много нови неща. Вярвам, че и сами можете да си представите многобройните изпитания, на които била подложена смелостта и волята на Аксел, но той не се отказал и продължил напред. Младежът не забравил и за подаръците от вързопа. Изпробвал в битки остротата на оръжията и лековитите сили на балсама, утолявал глада и жаждата си със сухарите и виното и посрещал утрото завит с топлата постеля. Използвал даровете разумно и пестеливо, за да запази по-дълго връзката си с родния край. Най-сетне стигнал планината, където живеел Ураний и намерил пещерата, която служела за жилище на мъдреца.  Аксел разказал своята история, смирено поискал съвет и зачакал със затаен дъх отговора на стареца.

– Сине мой – отвърнал Ураний, който бил толкова стар и сбръчкан, че приличал на огромна костенурка – аз наистина съм живял много лета, видял съм какво ли не и знам отговорите на много въпроси. Но какво е причинило Голямото объркване на времето в Карминия, не мога да кажа. Виждам, че си силен и смел и имаш добро сърце. Затова ще ти помогна, като повикам дъщеря си Темидора. Тя е повелителка на времето и трябва да знае какво се е случило в твоята родина.

Още преди момъкът да е изрекъл всичките си благодарности, пред Ураний се появила красива висока жена, с огромни бели криле, със строго лице и вежди, които напомняли на Аксел за стрелки на часовник. Темидора знаела за объркването на времето в Карминия, но била безсилна да се справи с него.

– Тази злина трябва да е работа на вълшебника Максимус – казала повелителката на времето. – Той обича да скита предрешен из различни земи и да прави добри или лоши магии, според начина, по който го посрещат хората. Жителите на Карминия трябва да са го ядосали с нещо. И ако Максимус не е бил в настроение …

И Темидора като баща си харесала упоритото и открито лице на младежа и решила да му помогне. Хванала Аксел за ръка и двамата полетели над гори, планини и морета, докато най-сетне открили Максимус. Повелителката на времето разперила криле и отлетяла, като оставила момъка сам срещу вълшебника.

Сигурно си мислите, че предстои разказ за люта битка между Аксел и Максимус, за свиреп двубой на живот и смърт, в който победителят може да е само един. Съжалявам, ако ви разочаровам, но … двамата герои започнали да разговарят.  А думите, както знаете, са най-силното оръжие и могат да спечелят и най-оспорваната битка, ако се изполват правилно. Без излишни приказки, открито и честно, Аксел попитал Максимус знае ли нещо за Голямото объркване на времето в Карминия. И получил също толкова прям отговор:

– Да, жалки човече! – отвърнал троснато вълшебникът – Аз сторих всичко това. И съм доволен, че го направих, защото жителите на Карминия не ме посрещнаха подобаващо, когато ги посетих предрешен като пътуващ странник. Наистина, те ме нагостиха и ми дадоха подслон, но нищо повече от това. Улисани в работа и в задължения, те не намериха време да поседнат и да поговорят с мен, да споделят своите радости и скърби, да научат от мен нещо за земите и хората, които съм посетил. Това ме ядоса ужасно и ме накара да наложа това необичайно наказание. Нека страдат заради собствената си глупост!

Аксел се замислил над казаното от вълшебника и се опитал да намери точните думи, за да защити родината си и да я освободи от проклятието.

– Велики Максимус! – рекъл младежът – Признавам, че в думите ти има истина. Напоследък моите сънародници бяха твърде заети да работят и отделяха все по-малко време на околните, дори на своите близки. Но усиленият труд скоро даде своите плодове. Страната стана богата и хората заживяха охолно преди ти да дойдеш и да объркаш времето. Моля те, премахни проклятието и аз ти обещавам да убедя царя и всички поданици в правотата на твоите думи. Нима хора, безразлични към околните и към красотата на родината си, могат да създат всичко това?

При тези думи Аксел разтворил вързопа и извадил даровете от Карминия. Максимус се вгледал в красивите гравюри на оръжието и в ярките багри на постелята, усетил аромата на билки от балсама, отпил от виното и хапнал от сухарите. Сърцето на вълшебника се смилило и той изрекъл заклинание, с което премахнал направената магия. Аксел и Максимус се разделили като приятели и младежът тръгнал обратно към дома.

Посрещнали момъка като герой и животът в Карминия започнал да тече по старому, макар и не съвсем. Царят се вслушал в съвета на Аксел и определил повече празници и почивни дни за своите поданици. Хората работели все така упорито, но имали повече време за семейство и приятели, за книги и развлечения. Животът в Карминия станал по-цветен и по-богат на събития.

Какво станало с Аксел ли? Той се оженил за царската дъщеря, но не като награда за стореното, а защото двамата млади отдавна се обичали. След смъртта на царя Аксел се качил на престола, управлявал мъдро дълги години, а в края на живота си записал тази история и затворил пергамента в бутилка. Как разказът достигна до мен ще ви разкажа следващия път.