Някъде във северно море имаше малък остров.Аз не знаех името му,но без да знам как се бях озовал там.
В малка къщурка живееше старец.Целия сбръчкан с бяла коса.Той едва вървеше,но в сините му очи се виждаше надежда за по-добър живот.Единствени я му приятел беше неговото куче-Якоб.Старецът се казваше-Георги-което означава победоносец.И той беше такъв-всеки ден палеше огромен огън за да предпази моряците от подводните скали около острова.Точно той-Георги ми даде подслон когато бродех като сляп из острова.Бях с него цели двадесет и три години,колко мъка но и радост видях.Остана една седмица преди да си тръгна и попитах стареца:
–Дядо кое е най-съкровеното ти желание.
–Ох синко!-отговори той-Бих искал отново да зърна дъщеря ми ,но е невъзможно!
–Как така?-учудих се аз.
–Тя беше отвлечена от летящата гърбата акула,която живее във водите от другата страна на острова.
-Ще отида и ще я спася.-смело отвърнах аз.
-Добре синко,но има три изпитания-за въздържаност,за сила и за хитрост .Ето-Якоб –моето куче.Вземи и тази пиратска обеца,с нея ще го разбираш и така той ще ти помага.Ето и това водорасло-с него ще дишаш под вода.А този компас ще ти показва пътя към чудовището.
Тръгнах.След като повървях известно време стигнах до някаква врата.Като я отворих-всякакви плодове,неземно красиви цветя.Там ухаеше на мащерка и на окосена трева.Пълзящи растения и коприва се бяха оплели в оградата от дърво.Впечатлен не забелязах как Якоб тръгна към храната.Сетих се за трите изпитания и набързо издърпах опечената и ухаеща вкусно пуйка,която кучето щеше да изяде.
Щом падна на земята ,тя експлоадира.Аз и и Якоб разбрахме ,че това е първото изпитание и продължихме напред.По пътя си мислех,какво ли ще е следващото изпитание.
Не се наложи да гадая много ,защото се намерихме пред стена,която трябваше да преминем.Наложи се да я разрушим тухла по тухла.Най-накрая успяхме.Така преминахме и второто изпитание-за сила.
Вървяхме цяла нощ и цял ден.Легнахме под една палма да си починем.Когато се събудихме,ни бяха обградили пирати.Това е последното изпитание-помислих си аз.Но как мога да съм хитър?Сетих се за обецата.Сложих я и пиратите ме помислиха за един от тях.Така лесно се измъкнахме.
Изядох водораслото,дадох и на Якоб и двамата се гмурнахме.Във водата видяхме гърбавата акула.Якоб я захапа ,а аз започнах да я удрям.Хванахме я и я затворихме.Освободихме всичките затворници и намерихме дъщерята на стареца Георги.Тя беше много красива и се влюбих в нея.Хванах я за ръка и си тръгнахме.Но не знам как пред мен се появи пропаст.Аз не я забелязах навреме и паднах в нея.
Звънна часовник.Намерих се в леглото,в къщи.
-Значи е било сън.-помислих си аз.Стана ми тъжно,че острова,стареца и дъщеря му са били само сън и излязох да се поразходя.Разхождайки се,видах момиче,което приличаше на дъщерята на стареца.То ми се усмихна и леко ми намигна…
–Ще я спася!-смело отвърнах аз.
–Добре синко,но има три изпитания-за въздържаност,за сила и за хитрост.На- ти Якоб-моето куче,вземи и тази пиратска обица.
