Едно малко звездно момче паднало на Земята. От удара се получила една много красива вълнà, която не можеш да спреш да я гледаш. От всички краища на света идвали хора да я гледат. И всички болни оздравявали и даже наскоро починали хора се съживявали. Прииждали всякакви странници. Хора с половин тела, хора с крака на главата, други с очи на корема. Скоро на Земята не останал нито един болен. И малкото звездно момче станало безинтересно на всички. Хората го подминавали и не му обръщали никакво внимание. И никой не забелязвал, че малкото звездно момче почнало да кашля, да киха, да плюе кръв, да му излизат червени петна по тялото. И от красиво звездно момче то заприличало на плашило. И всички хора го отбягвали и му се подигравали. Всеки ден то се молело на баща си да го засили, за да оздравее. То можело да скача много на високо и се опитало да скочи до собствената си планета, но нещо не го пускало да отлети, като магнит.

– Значи не съм излекувал още всички – си казало момчето.

Затворило си очите и срещнало едно малко момиче, което плачело.

– Защо плачеш? Болна ли си? – попитало звездното момче. А момичето още повече се разплакало и хълцайки, казало:

– Не съм болна, но ме боли сърцето.

– Защо? – попитало момчето.

– Защото обичах едно красиво звездно момче, което вече немога да открия.

– Аз знам къде е – казало звездното момче, което приличало на плашило – но ако искаш да го намериш, трябва да скочиш много нависоко, чак до една друга планета. Ще можеш ли?

– Ще мога – зарадвало се момичето и почнало да се щура напред-назад. От гърба му поникнали крила. То замахнало веднъж с крила и се изстреляло нагоре. В този момент звездното момче отворило очи, подскочило нагоре и се хванало за краката й. И тя го пренесла на неговата планета. Там той отново с е превърнал в малко красиво звездно момче. И те се целунали.