Тина бе на 7 години.Слабичка, леко мургава, но с големи и красиви очи. Преди една година родителите й се разведоха и сега тя изпращаше колата на баща си. Детето бягаше и махаше с ръка, а от очите му капеха сълзи, защото баща му Красимир беше обяснил, че той вече има друго семейство и друго момиченце. За малкото дете светът се беше срутил. За Деня на буквите, тъй като тя бе в първи клас, само тя нямаше да има баща. Най-голямата и приятелка Кристина й бе обяснила, че тя не може да дружи вече с нея, тъй като е дете наразведени родители. Жестоките думи я удариха като бич през лицето, но Тина само вдигна глава гордо и си тръгна тихо сама от училище. Седна в парка на една скамейка, сълзите обливаха лицето й, но тя през цялото време си мислеше, че майка й не трябва да научава всичко това. По алеята вървеше един красив и строен мъж, понесъл папки, куфарче и нервно наместваше очилата си.

– Може ли да седна до вас? – попита той и след като Тина кимна, се стовари на пейката.

И двамата мълчаха и гледаха как гълъбите се гонят по алеята. Изведнъж мъжът се усети, че детето плаче, извади книжна кърпичка и мълчаливо и я подаде.

– Какво се е случило, че такова красиво дете като теб плаче?

Тина го погледна учудено, но отвърна.

– Нямам си татко, който да ме заведе за „Деня на буквите”.

– А на коя дата е този празник?

– На 20.05.2016г. От 18 часа.

– А ти би ли приела един непознат да се представи за твой татко?

Очите на детето светнаха, то погледна внимателно мъжа и кимна с глава.

– Ето ти моя телефон. Говори с майка си и нека тя ми се обади, когато наближи денят.

Вкъщи Тина мечтаеше как този непознат мъж ще се представи за неин татко, как ще я вземе със скъпа кола, а тя, облечена с нова рокля, ще отиде като принцеса на празника. После с ентусиазъм и много бързо разказваше на майка си странната случка в парка. Майката бе стъписана, че един непознат мъж е говорил с дъщеря й и започна да й обяснява надълго и нашироко, че подобни разговори са опасни, особено от малки деца, защото могат да попаднат на крадци и убийци. Тина онемя и помръкна, затвори се в себе си и не продума повече. Реши, че майка й може би има право и затова пак се обади на баща си. Телефонът обаче вдигна втората жена на баща й и остро попита:

– Кой е на телефона?

– Тина се обажда, госпожо. Може ли баща ми да се обади?

– За какво го търсиш?

– Искам да го помоля да дойде на празника на буквите в училище на 20.05.2016г.

– Баща ти е уморен в момента и спи. Поради това не може да се обади, а на тази дата заминаваме на почивка в Гърция и със сигурност няма да присъства.

Но Тина чу как някой в стаята попита „Кой се обажда ?”

„Дъщеря ти и иска да отидеш на някакъв празник!”

„Нямам време за такива глупости. Излъжи я нещо!”

Тина бавно затвори телефона, после седна във фотьойла и като прегърна коленете си, се загледа в една точка. Майка й беше чула и видяла всичко от кухнята. Извади телефона от чантата си и позвъни на непознатия номер. На другия ден се срещна с Антон в едно кафене. Разказа му целия си живот и дори му обясни, че със заплатата си на медицинска сестра не може да си позволи дори нова рокля за дъщеря си. Младият мъж й разказа, че съпругата му и дъщеря му са загинали при катастрофа преди три години, точно преди същия празник и за него ще е радост да им помогне.

Майката на Тина нищо не й разказа за тази среща, само тихо се подсмихваше  и и каза:

– Понякога в приказките се появяват и вълшебници за малките момиченца, за да сбъднат техните мечти! Ако се учиш и слушаш в училище и у дома, може би пък всичко да се случи!

Наближи май месец. Тина завърши с отличен годината, а учителката не можеше да нахвали прилежното дете.

Настъпи Денят на буквите. Рано сутринта, още в 6,30 часа, една дълга и черна кола спря пред дома на Тина. Млад мъж носеше пакети и букети с цветя. Майката отвори вратата и прегърна Антон, после го заведе в стаята на детето си, където той внимателно разопакова нова рокля, обувки и малка чантичка.В 6,45 часа Тина дочу гласове от кухнята, стана и ахна. Новите дрехи я направиха щастлива и тя беше много благодарна на майка си. Втурна се към кухнята с викове на радост:

– Мамо, мамо,ти си ми купила нова рокля! Благодаря ти, мамичко!

Майка й само се подсмихна и каза:

– Ще трябва да благодариш на своя вълшебник! Той стори тази магия за теб!

От терасата се зададе младият мъж и Тина се хвърли в ръцете му.

– Непознати вълшебнико, как да ти се отблагодаря за всичко? – попита го тя.

– Ами, да видим. Искам да си кажеш добре стихотворението на празника, а после да отидем в зоологическата градина. Яде ми се сладолед. Какво ще кажеш ти да ме почерпиш?

Малкото момиченце стискаше ръката му, майката плачеше с глас, а непознатият се усмихваше. Бяха странна комбинация, но Тина разбираше, че това е магия, и много я беше страх да не се развали.

– Какво ще кажеш чичо ти Антон да заживее завинаги у нас и да имаш татко?

– А ще ме носи ли на раменете си, ще ме целува ли за лека нощ, ще ме води ли на море и планина? – въпросите на детето бяха безкрайни, а мама и Антон се смееха през сълзи.

На празника Тина беше най-красива. Тя каза без грешка стихотворението си и се усмихваше щастливо. Бившата и най-голяма приятелка Кристина я попита:

– Кой е този непознат чичко до майка ти ?

– Той е вълшебник и е моят татко! Той сбъдна моята мечта!

Кристина погледна с недоверие Тина, но когато видя щастливата й усмивка се засрами от постъпката си. След празника Тина се втурна към майка си и Антон, като им напомняше за зоологическата градина. Вратата се отвори и вътре влезна баща й Красимир с букет в ръка.

– Закъснях ли? Имах съвещание и не можах да дойда навреме, съжалявам!

Тина погледна баща си, а после и Красимир и тихо продума:

– Скъпи татко,ти винаги ще останеш мой баща, но истинските татковци винаги знаят кога е празника на тяхното дете,не отказват разговор по телефон с тях и не ги нараняват. Аз ти простих,защото намерих своя вълшебен татко – той дойде навреме и сега ще ме води в зоологическата градина да ядем сладолед, а с теб може би някой друг път ще излезем.

Слисаният Красимир погледна детето си и се уплаши от зрелите й думи. Разбра,че е постъпил грозно и поне един път в живота си се почуства гузен, без да знае какво да отговори. Тримата го подминаха и се качиха в красивата кола. За Тина денят беше вълшебен. Нейната мечта да има татко за Деня на буквите се сбъдна. Тя се возеше на задната седалка на колата и се чудеше дали да не разкаже и на Иван случката – и на него му трябваше татко вълшебник. Тина не беше егоист, тя беше щастлива и горда, виждайки смеха на майка си и вълшебникът Антон.