Имало едно време едно мишленце. Един ден то отишло да се разходи. Тръгнало по пътечката. Вървяло, вървяло и стигнало до гората. Тогава дошъл един лъв и изревал:

– Ей, накъде си се запътило?

Мишленцето казало:

– Аз се разхождам.

Лъвът казал:

– Ооооо, така ли и аз искам да се разхождам.

Мишленцето казало:

– Добре.

Разхождали се, разхождали се и станало време да се прибират. Мишленцето се прибрало в дупчицата си, лъвът също се прибрал.

На другия ден лъвът отишъл на гости на мишленцето, но мишлето било отишло на пазар. На връщане отново срещнало лъвът.

– Търсих те в къщичката ти, исках да ти дойда на гости.

– Много искам да дойдеш, но имам много работа – отвърнало мишлето.

Като си свършило работата , лъвът дошъл, влязъл вътре и казал:

– Сега ще те изям.

Но мишлето не се уплашило, взело метлата и тупа лупа, тупа лупа – уплашил се лъвът. Оттогава лъвът не закачал мишлето и то живеело спокойно.