Имало едно време едно мишленце. Един ден то отишло да се разходи. Тръгнало по пътечката. Вървяло, вървяло и стигнало до гората. Тогава дошъл един лъв и изревал:
– Ей, накъде си се запътило?
Мишленцето казало:
– Аз се разхождам.
Лъвът казал:
– Ооооо, така ли и аз искам да се разхождам.
Мишленцето казало:
– Добре.
Разхождали се, разхождали се и станало време да се прибират. Мишленцето се прибрало в дупчицата си, лъвът също се прибрал.
На другия ден лъвът отишъл на гости на мишленцето, но мишлето било отишло на пазар. На връщане отново срещнало лъвът.
– Търсих те в къщичката ти, исках да ти дойда на гости.
– Много искам да дойдеш, но имам много работа – отвърнало мишлето.
Като си свършило работата , лъвът дошъл, влязъл вътре и казал:
– Сега ще те изям.
Но мишлето не се уплашило, взело метлата и тупа лупа, тупа лупа – уплашил се лъвът. Оттогава лъвът не закачал мишлето и то живеело спокойно.