Имало едно време едно момиче тя имала златен гребен.Момичето като си решеше с златният гребен косата й  ставала дълга като морето.Всеки като гледал косата на  момичето   искаше  да има такава коса.Един ден момичето минавала  през гората.Тя имала една чанта вътре имало златен гребен.Както ходеше момичето  по край нея минала една стара жена  облечена в дрипи.
     –Ей,момиченце на къде такa?-попитала старата жена.
     – Извинете немога да ви кажа.С непознати не се говори.-казало момичето.Старата жена не се отказа.Момичето тръгнало.
 Докато ходеше момичето усетило,че някой и настъпи косата.Като се обърна тя  гледа старата жена.Тя е вещица която много-искала дълга коса.
    –Ти каза ,че сме непознати,но ние много-добре  се познаваме!-отговорила вещицата.Като чува това момичето хуква да бяга.В този момент момичето казва:
     –Пимощ,помощ,помощ!Изведнаш вещицата изчезна.Златният гребен не помагал само на косата,но й за други неща.Като видяло момичето ,че вещицата изчезна отишло си е и разказала на родителите си,а семейството й беше бедно и златния гребен им помагал в живота и  така заживели доволни и щастливи.