Живяло някога едно малко момченце. Веднъж, както си играло то намерило една топка. Взело я и решило да я измие, защото била мръсна. Но щом я измило, тя заблестяла странно. Момченцето решила, че това не е обикновена топка, а вълшебна. Загледало се в нея и си пожелало да има влакче. Случило се чудо. Пред очите му наистина се появило влакче. Зарадвало се момченцето и затичало вкъщи да покажа вълшебната топка на майка си. Но тя му казала, че нещата които наистина иска, не се постигат с вълшебни топки. Момченцето не разбирало какво иска да каже майката му, но знаело, че има много приятели с които много иска да си играе. Взело топката и излязло навън.

Видяло група деца, показало им топката и им казало, че ще изпълни всяко тяхно желание, ако си играят с него. Децата се съгласили и момченцето започнало да иска от топката да изпълнява всяко тяхно желание. Един ден когато си играели край реката и се надпреварвали, топката да им изпълнява желанията, момченцето я изпуснало. Тя се търколила и паднала в реката, а реката я отнесла много надалеч. Заплакало момченцето, а децата едно по едно си отивали, защото вече нямало вълшебна топка.Както си седяло на брега на реката и плачело до него се приближило едно кученце. Момченцето погалило кученцето и го взело на ръце. Изведнъж чуло някой да вика кученцето и тръгнало в тази посока. По пътя срещнало две деца, който търсили кученцето. То дало кученцето на двете деца, а те го попитали защо плаче. Момченцето им разказало какво се е случило. Децата му казали :

– Не плачи, ти откри и върна нашето кученце. Ние ще бъдем твои приятели завинаги. Не ни трябва вълшебна топка.

Тримата станали много добри приятели, били винаги заедно и много, много щастливи.