Имало едно време, под сините морски води, един цар със своята внучка на име Марида.  Тя била невероятно красива, с кожа като сняг, косите и били златни, дори медни. Очите и блестели на светлина и изглеждали като истински диаманти. Марида носела кехлибарена огърлица на шията си. Тя била подарена от нейната баба преди много, много години. Марида се гордеела със своята златна опашка. С нея тя плувала в морските дълбини. Обичала много да играе с обитателите на морето, но най-вече с делфините. Те били нейните най-добри приятели. Заедно били от малки и познавали всеки кът от морското дъно. Заедно те плували и скачали над вълните и гонели малките рибки.

Марида имала не само красива външност, но и добро сърце. Винаги помагала на морските обитатели в беда. Често давала ценни съвети на своя дядо, който ръководел морското дъно. Марида имала необикновено хоби – обикаляла по морските рифове и ги оцветявала в различни цветове. Искала да създаде най-прекрасното място за живеене. Върху рифовете поставяла къщички за малките медузи. А те пък и се отблагодарявали с прекрасни усмивки.

Един ден се извила страшна буря. Появили се огромни вълни.  Земята се тресяла със страшна сила, чували се гръмотевици километри под повърхността на морето. Всички обитатели се скрили в своите къщички и изчаквали бурята да отмине. Светкавиците били толкова силни, че осветявали дъното на морето. Марида обаче не се стреснала. Тя обикаляла в морското царство, за да помогне на риби и животни в беда.

По това време на брега си играели две дечица – момченце и момиченце. Те били на плажа сами, защото искали да съберат красиви миди и да направят изненада на тяхната леля. Те се били захласнали по красотата на морските миди, че не усетили кога бурята приближила.

Изведнъж, огромна вълна ги завлякла навътре, навътре в морето. Децата пищели, викали, но никой не ги чул, тъй като бурята била много шумна.  Децата били много уплашени. Опитвали се да плуват към брега, но вълните ги спирали и не ги пускали.

Делфините като видели какво се случва, веднага повикали Марида на помощ. Тя изплувала от дъното и им се притекла на помощ. Тя прегърнала децата и заплувала към брега. Бавно, в  бурята, тя се носела с помощта на делфините и успяла да спаси двете деца. Момчето и момичето благодарили на своята спасителка. Те дълго махали с ръка в знак на благодарност. Не могли да повярват, че красива девойка – морска царкиня, дошла и им спасила живота. Всичко било като сън. Когато се прибрали, те разказали на своето семейство за днешната случка. Всички били щастливи от добрата постъпка на морската царкиня. Посъветвали ги да ходят всеки ден край скалите на плажа и да махат на делфините с надеждата да зърнат морската царкиня отново. Още на другия ден, двете деца видели своите нови приятели делфините, които издали някакви звуци и извикали Марида. Тя се появила при тях и ги поканила да разгледат царството на нейния дядо.  И от тогава станали много добри приятели.

Това беше историята на добрата морска царкиня Марида.