Живели някога на дъното на морето кралят на водата и неговата внучка. Животът им бил истинска приказка, но имало хора, които искали да свалят краля от трона. Те решили да отвлекат внучката му и да я хвърлят на най-големия хищник – бялата акула.

Един ден малкото момиченце, разхождайки се около останките на “Титаник”, било хванато от злодеите. Те го затворили в Марианската падина.

Кралят разбрал от една сепия какво се случва. Веднага обявил награда за този, който доведе внучката му в двореца. Много смелчаци опитали късмета си, но се провалили. Младият кашалот решил да премери силите си със злодеите. Изчакал да падне мрак и се скрил близо до входа на пещерата. Ударил с опашка два пъти входа. Настъпила пак тишина. Излизайки да видят какво се случва, пазачите били изядени от кашалота.

Той разбрал, че е настъпило време за най-тежката битка, срещата с бялата акула. Тя плувала точно срещу него. Пръв ударил кашалота. Не се знаело кой ще победи. Изведнъж се появил огромен син кит с широко отворена уста, който изял бялата акула.

Кашалотът и синият кит освободили внучката на краля. Тя се върнала в двореца жива и здрава. Злодеите били хвърлени в затвора.

Кралят изпълнил с радост обещанието си. Наградил и двамата освободители. На синия кит дал да управлява Атлантическия океан, а на кашалота – управлението на Индийския океан.

Така всички били доволни и щастливи.

Всичко е добре, когато завършва добре.