Имало едно време един мъж, на когото жена му била много мързелива. Всеки път като тръгвал за нивата, той ѝ заръчвал да не забрави да му донесе яденето за обяд. Тя все ходела на гости, а не носела яденето на мъжа си. Вечерта мъжът се прибрал гладен. Гледа – жена му седнала и си играе с косата си. Попитал я какво се е случило, че не му е занесла храна. Тя му отговорила, че била на гости. Нахокал мъжът жена си да не ходи да се разхожда, а да му носи яденето. На следващия ден мъжът отишъл на пазар. Мързеливата жена останала вкъщи. Мислела върху думите на мъжа си. Станало ѝ скучно и излязла да се поразходи. И що да види?! Шипка, а до нея блестят жълти кръгчета. Тя грабнала малко от тях и се прибрала вкъщи. Вечерта като си дошъл мъжът ѝ, тя му рекла: – Мъжо, много си прав, дето рече да не излизам от вкъщи. Но ми доскуча и отидох да се поразходя и до една шипка намерих тези жълти кръгчета. С тях мисля да си направя герданче. Ела да ти покажа! Погледнал мъжът и видял, че това са жълтици. Зарадвал се, но казал на жена си, че  от тези жълти кръгчета няма да стане хубав гердан и наредил да ги постави в едно пукнато гърне в долапа. А като заспала жена му, бързо отишъл до шипката и прибрал и останалите жълтици. Сложил ги при другите в гърнето и се размечтал колко неща може да направи с намерените пари. На сутринта мъжът излязъл от вкъщи рано. По някое време мързеливата жена чула, че на улицата вика продавач на грънци. Тя излязла да продаде пукнатото гърне и да купи ново.  Когато мъжът се прибрал и видял,че гърнето с жълтиците го няма, се хванал за главата. Той много се ядосал, но простил на жена си, защото много я обичал.