През един топъл есенен ден беден селянин орял нивата си със своя бивoл Бончо. От ранни зори Бончо бил впрегнат да се труди , а слънцето напичало безпощадно. Биволът бил толкова изморен , че едва намирал сили да продължи.

По пладне стопанинът решил да почине. Завел Бончо до близкия поток да си пийне водица, завързал го след това за едно дърво. Оставил добичето да полегне и почива под дебелата сянка, а той самият седнал да похапне.

Наоколо се разхождал господарят на подземното царство, на вечния  пъкъл и ад, където грешниците били измъчвани , за да изкупят греховете си. Дяволът или Сатаната , както оше го наричали, бил решил да се разходи по земята, и случаийно видял как дребният човечец използвал и измъчвал бивола с непосилна работа. Запитал се тогава дяволът как е възможно голямо и силно животно като бивола да позволява да го впрягат и бият, за всичко да се подчинява на човека. Не се стърпял Сатаната и попитал легналия под сянката помощник на човека:

– Биволе, как може голямо и силно животно като теб да се подчинява на дребния

човек и да позволява да го хокат така?

– Господарю на злото, не се меси в неща, които не разбираш. Ти си имаш работа само с мъртъвци, но нима те са свободни и щастливи? Свободният и щастлив човек притежава най-голямата сила – силата на ума и разума. Човекът е най- умното същество. Ето зашо ние всички, големи и малки му се подчиняваме .

– Затова и на теб ти казвам, не се занимавай с човека, защото ще съжаляваш!

На дявола не му харесали тези думи и той бързо се прибрал във владенята си. Дните минавали. Владетеля на на мрака вършел сатанинските си  дела. Думите на Бончо обаче не му излизали от ума. Тогава той решил да изпрати своите слуги да му доведат човешко същество.

Слугите на дявола излезли на повърхността.  Първия човек, когото видели, бил селският учител. Той бил заспал на своето бюрото, докато проверявал домашните на своите ученици. Тогава сатанинските поданици го грабнали с все бюрото. Крилатите помощници на дявола толкова бързали, така друсал полетът, че учителят се събудил и се зачудил къде го водят тези непознати същества и щом разбрал, че го водят при господаря на подземното царство, той много се притеснил, но все пак успял да измисли план.  И на един лист хартия написал:

„Уважаеми Дяволе, пише ти всемогъщият бог на небесата и земята. Разбрах, че искаш да прибереш жив човек в твоите владения. Ти обаче много добре знаеш, това ти е изрично забранено! За да ти припомня това, аз се превърнах в човек и ще се срещнем лице в лице. Няма да ти викам и да те излагам пред твоите поданници, но веднага, щом прочетеш това писмо, трябва да дойдеш на среща с мен в моите покои”.

Най-накрая селският учител пристигнал в подземното царство. След като се срещнал очи в очи с дявола, той му подал писмото. Щом го прочел, господарят на подземното царство се разтреперил:

– Тръгвай, ще те чакам! – казал човекът

Дяволът веднага тръгнал забързано към покоите на владетеля на небесата и земята:

– Какво има, дяволе?- попитал Господ.

– Как какво? Та нали ти ме повика! – отвърнал Сатаната и подал писмото.

Щом прочел текста, Бог разбрал какво се е случило и се засмял от сърце:

–  Дяволе, добре знаеш, че нямаш право да задържаш жив човек при себе си. А с човека  шега не бива. Той притежава най-голямата сила и богатство на света – силата на ума и разума. Затова се върни в твоите владеня и изпрати човека с мир и уважение!