Имало едно време една голяма къща! В тази къща живеела Роза, малко момиче на пет години. Роза живеела заедно с майка си, баща си, баба си, и дядо си. Те имали и едно куче, една котка и една овца, които отглеждали в двора на къщата.

Един ден Роза разказала вкъщи как в детската градина имало едно момиче, нейна приятелка, която плакала за майка си! За да я успокои Роза, отишла при нея и й казала:

‘’Обичам те’’, недей да плачеш, спокойно, когато твоята майка свърши работа , ще те вземе!

Роза  не знаела какво означава думата ‘’ Обичам те’’, но я казала на приятелката си, за да не плаче, защото всеки ден я чувала вкъщи от родителите си!

Тогава Роза попитала майка си, какво означава  “обичам те”?

Майка й отговорила:

– Обичам те означава да прегръщаш друг човек, да му подаряваш подаръци, да му се усмихваш, да го държиш за ръка, да не го биеш, да не му се сърдиш, да му помагаш.

– Мамо, а може ли да се обичат и животните? – попитала Роза.

–  Разбира се! Ние  гледаме в двора Боги, Томи и овцата Пея, защото ги обичаме! Може и цветята да обичаш, виж колко рози имаме в градината! Всеки ден аз се грижа за тях и ги поливам, и им се усмихвам!

– Тогава утре пак ще кажа, на моята приятелка, че я обичам, за да не плаче, на другите деца в детската градина също, и ще им се усмихвам и помагам!

– Браво, Роза, ти си добро момиче, а сега заспивай, погалила я майка й , преди да заспи и й казала:

‘’ Обичам те, Роза!’’