Всяка хубава сутрин джуджето Очко вземаше своите боички и политаше в синьото небе. Когато времето беше лошо то пръскаше черните облаци с бяла боя и те бягаха. Най-чудното беше, че то нямаше криле, а летеше. Всъщност вълшебната му палитра рисуваше неговия път.

Очко  създаваше онези прекрасни облачни картини, които обичаме да наблюдаваме. Сещате ли се? Нежните розови изгреви и топлите, червено-оранжеви залези, белите, пухкави зайчета, розовия захарен памук, дружелюбните духчета, змийчета, котета, заети с техните си важни игри.

Днес беше една необичайна сутрин. Джуджето излезе от своята въздушна врата и що да види – черните облаци избутваха слънцето и се опитваха да превземат цялото небето. Белите облачета уплашено бягаха и се сгушваха едно в друго.

Очко се втурна да пръска с бяла боя, обаче това не помагаше. Шедьоврите на джуджето губеха своите форми!  То се намръщи.

Реши да изпрати на всичките си приятели писма. Ето какво пишеше в тях:

„Мили приятели,

Имам нужда от вашата помощ!

Моля ви, елате колкото се може по-бързо в моята къща още днес!

С обич,

Очко”

Отдолу следваше карта на пътя до дома му.

Щом получиха писмата, всички поеха на път.

Когато пристигнаха, джуджето ги приветства учтиво.

– Какво има? Какво?- запитаха го приятелите.

То им направи знак да замълчат.

– Проблемът е…

– Какъв е? Какъв?- прекъснаха го развълнувани те.

Очко отново ги помоли за тишина.

– Черните облаци ми изтриват рисунките. Помогнете ми да ги изгоня.

– Най-сетне някой да ме попита!- промърмори джуджето Мъдрооко, което се казваше така,  защото беше много старо и постоянно размишляваше. – Писна ми от тези дъртаци!- изфъфли то. – Искам да изляза да си прочета вестника!

Настана мълчание. След това последва дълго шушукане. Очко направи знак на Мъдрооко да седне. После помоли за внимание.

– Дами и господа, предлагам Безкрайръчко да раздаде листове и химикалки. Нека всеки даде своята идея, как да се справим с нашествениците. После ще ги обсъдим.

Всички усърдно задраскаха.

След това Безкрайръчко събра листчетата и зачете.Имаше много различни предложения. Например:

Всички дружно да издухаме черните облаци.

Да помолим слънцете да ги изгори.

Да ги подмамим с гръмотевици и да ги потопим в океана.

Да ги посипем със сол

Да ги залеем с ябълков сироп

Да ги обстрелваме с топки сладолед.

И всякакви такива подобни чудеса.

Умуваха дълго. Накрая решиха да нарисуват котешкия великан Едуард.

Щом разбраха, черните облаци се струпаха и също образуваха великан, но понеже бяха глупави, той се оказа мишия и бързо бе изяден.

Останалите черни облаци се прегрупираха в дяволи. Започна люта битка. Ала джуджетата бяха повече. Пук! Пукнаха се черните дяволи и паднаха в езерото ,,Лох нес’’. Пет часа по-късно ги видя чудовището от ,,Лох нес’’ и благодари на джуджетата за вкусната вечеря.

А горе джудждетата си направиха парти. Облаците отново възвърнаха формите си. Очко се зае да рисува цялата облачна битка. Така я видях аз и така ви я разказах.