Всяка хубава сутрин джуджето Очко вземаше своите боички и политаше в синьото небе. Когато времето беше лошо то пръскаше черните облаци с бяла боя и те бягаха. Най-чудното беше, че то нямаше криле, а летеше. Всъщност вълшебната му палитра рисуваше неговия път.
Очко създаваше онези прекрасни облачни картини, които обичаме да наблюдаваме. Сещате ли се? Нежните розови изгреви и топлите, червено-оранжеви залези, белите, пухкави зайчета, розовия захарен памук, дружелюбните духчета, змийчета, котета, заети с техните си важни игри.
Днес беше една необичайна сутрин. Джуджето излезе от своята въздушна врата и що да види – черните облаци избутваха слънцето и се опитваха да превземат цялото небето. Белите облачета уплашено бягаха и се сгушваха едно в друго.
Очко се втурна да пръска с бяла боя, обаче това не помагаше. Шедьоврите на джуджето губеха своите форми! То се намръщи.
Реши да изпрати на всичките си приятели писма. Ето какво пишеше в тях:
„Мили приятели,
Имам нужда от вашата помощ!
Моля ви, елате колкото се може по-бързо в моята къща още днес!
С обич,
Очко”
Отдолу следваше карта на пътя до дома му.
Щом получиха писмата, всички поеха на път.
Когато пристигнаха, джуджето ги приветства учтиво.
– Какво има? Какво?- запитаха го приятелите.
То им направи знак да замълчат.
– Проблемът е…
– Какъв е? Какъв?- прекъснаха го развълнувани те.
Очко отново ги помоли за тишина.
– Черните облаци ми изтриват рисунките. Помогнете ми да ги изгоня.
– Най-сетне някой да ме попита!- промърмори джуджето Мъдрооко, което се казваше така, защото беше много старо и постоянно размишляваше. – Писна ми от тези дъртаци!- изфъфли то. – Искам да изляза да си прочета вестника!
Настана мълчание. След това последва дълго шушукане. Очко направи знак на Мъдрооко да седне. После помоли за внимание.
– Дами и господа, предлагам Безкрайръчко да раздаде листове и химикалки. Нека всеки даде своята идея, как да се справим с нашествениците. После ще ги обсъдим.
Всички усърдно задраскаха.
След това Безкрайръчко събра листчетата и зачете.Имаше много различни предложения. Например:
Всички дружно да издухаме черните облаци.
Да помолим слънцете да ги изгори.
Да ги подмамим с гръмотевици и да ги потопим в океана.
Да ги посипем със сол
Да ги залеем с ябълков сироп
Да ги обстрелваме с топки сладолед.
И всякакви такива подобни чудеса.
Умуваха дълго. Накрая решиха да нарисуват котешкия великан Едуард.
Щом разбраха, черните облаци се струпаха и също образуваха великан, но понеже бяха глупави, той се оказа мишия и бързо бе изяден.
Останалите черни облаци се прегрупираха в дяволи. Започна люта битка. Ала джуджетата бяха повече. Пук! Пукнаха се черните дяволи и паднаха в езерото ,,Лох нес’’. Пет часа по-късно ги видя чудовището от ,,Лох нес’’ и благодари на джуджетата за вкусната вечеря.
А горе джудждетата си направиха парти. Облаците отново възвърнаха формите си. Очко се зае да рисува цялата облачна битка. Така я видях аз и така ви я разказах.