Имам един сив котарак-Пешо-Смешо.Много е красив.Козината му е мека и късичка.Ушите му са щръкнали.Щом чуе шумът на колата,веднага идва.Бяга в галоп.Дотичва.Мяучи радостно и ляга в краката ми.Аз много го обичам и с нетърпение очаквам игрите с него.Разтварям крака и правя тунелче,а той минава през него като влакче:,,пуф-паф,пуф-паф”.После играем на конче.Аз уж сядам върху него,а той стои послушно.Ако беше истински кон,щях да се разхождам с него по красивите,пълни с цветя поляни.

         Моето коте си има и любима играчка-гумена мишка,вързана с конец на пръчка.Често играем на лов.Аз леко полюшвам пръчката и мишката се раздвижва.Той мисли,че е жива и я дърпа.И аз му я дърпам.Теглим…Кой е по-силен?Един от двамата губи.Най-често котаракът.Ядосан е,защото мишката му е избягала.И е любопитен,защото се чуди къде се е скрила.Когато съм вътре в стаята,той застава на прозореца и наднича.На вън му е студено и иска да се стопли пред камината.А когато нослето му подуши храна,натиска с лапа дръжката на вратата и се опитва да влезе.Понякога успява да се промуши чак в кухнята.Веднъж дори ми открадна    една пържолка преди вечеря.

          Въпреки че прави бели,аз много обичам моето котараче.