Здравей, непознати приятелю!

Пиша ти, писмо в бутилка.

Не зная, умник ли си, мечтател ли?

Не зная за тебе аз нищо.

Но моля те, щом намериш писмото,

отговори ми поне с два, три реда,

как се казваш, какъв е живота ти?

Не е трудно! Показвам ти, гледай!

 

Щом срещнат ме, питат ме всички:

„Какъв си? Какъв искаш да станеш?”

Аз казвам: „От всички боички

ми дайте! Така ще остане,

само черното. Него не искам,

мога и сам да си го правя,

малко лоши и глупави мисли,

малко гняв, ако прибавя.

 

Да, казвал съм, че искам да стана,

аз художник – като Давинчи,

но искам също, сутрин най-рано,

да се будя, и то преди всички.

Искам стаите, блока небето,

да направя, като дъгата

и училището, където,

все не достига боята.

 

Исакм повече обич и радост,

искам смях и игри до насита,

просто свят, в който всякаква гадост,

сякаш с гума от мен е изтрита.

 

Искам, като Давинчи,

да разбирам по много от всичко.

Искам само с няколко линии,

да  рисувам, каквото обичам,

да поправям на хората мъката,

да оправям, войните, проблемите,

а художник известен да бъда,

може би, искам след време.

Е, това е от мене приятелю!

Напиши ми за себе си всичко!

Аз не знам, умник ли си, мечтател ли,

но усещам, че на мен ще приличаш.