Имало едно време едно момиче.На име Рада.Един ден майка й се разболяла.Решила да отиде при баба си,мислила че тя ще я излекува.По пътя срещнала една лисица.
– На къде си се запътила момиче?- казала лисицата.
– Отивам при баба,че мама е болна.- отвърнало момичето.
– Познавам един доктор, който ще ти помогне.-казала лисицата.
– Добре.Ще ме заведеш ли?-помолило момичето.
– Добре.-отговорила лисицата.
Тръгнали по пътя.Лисицата вървяла плътно до момичето.Стигнали до един двупосочен път.Лисицата казала:
– Ти мини по този път,той е по-пряк.А аз ще мина по другия,защото и мойта баба е болна.
Момичето тръгнало по пътя.Изведнъж пътят започнал да се превръща в гора. Момичето спряло,огледало се и се загубила.Седнала на едно пънче и казала.
– Защо послушах тази лисица.
След време момичето видяло стъпки и чула шум.Станала и видяла едно момче.
– Какво правиш тук момиченце?- попитала Рада.
– Една лисица ми каза да продължа по този път,защото дядо е болен?- отговорил Марко.
– И при мен стана същото.Искаш ли заедно да намерим този доктор?-отново попитала Рада.
-Добре.- отвърнал Марко.
И двамата продължили през гората и стигнали до една къща, а пред нея седнала лисицата.
– Браво.И двамата стигнахте до къщата, но за да влезнете първо трябва да минете през мен.-казала лисицата.
Рада тръгнала към нея и лисицата я бутнала.Марко се ядосал и видял,че на близко имало дупка.Той я бутнала.Марко помогнал на Рада да стане и влезнали в къщата. Докторът им дал лекарство.И двамата се върнали по същият път.Рада дала лекарството на майка си.И Марко дал лекарството на дядо си.Рада и Марко останали добри приятели.