Имало едно време едно момче, което се разхождало с баща си. Баща му се препитавал с търговия с диаманти. Той сам търсил диамантите и после ги продавал.

Един ден те били в планината заедно. Цял ден обикаляли и търсили и накрай спрели да си починат. Бащата бил много изморен и заспал под сянката на едно дърво. Детето решило да продължи да търси диаманти сам, за да го изненада.То продължило напред по една пътечка и се озовало пред една скала. Там видяло една дупка и без да се замислили влязло вътре. Детето било ръководено от своето любопитство. Навътре в тунела се виждала кристална светлина. Така се озовало в една пещера, в която имало двуметров гигантски диамант. Върху него били изрисувани два символа. Единият приличал на птица, а другият на вълк. Момчето постояло известно време втренчено в магическата светлина около диаманта, после се приближило и докоснало птицата. Тогава се случило нещо необикновено, момчето изчезнало, потънало в някакво странно сияние и изпитало непознато за него чувство на безпомощност. Но всичко това било само за миг и когато отворило очи вече било в друг свят. Когато се огледало, то видяло в далечината малки къщички от слама и тръгнало към тях. Когато приближило детето предпазливо се скрило зад един храст и започнало да наблюдава, какво се случва във селцето. Той видял малки гномчета, които работели на полето и отглеждали жито и царевица. Друга част от тях хранели животни в един обор. След като ги наблюдавало известно време, детето решило, че те са безопасни и добри и поискало  да им се представи. Още щом се показал иззад храста обаче, всички гномчета се разбягали и с писъци се прибрали по къщичките си. Момчето се приближило до една от къщичките и повдигнало част от сламата. Там вътре стояло вцепенено малко гномче, гледало го с широко отворени очи. В тях детето видяло страх, като на малко врабче паднало от гнездото. Навело се внимателно към него и му казало:

-Спокойно, няма да те нараня. Аз също се страхувам, като вас. За първи път виждам гномове, а и съм съвсем сам, без моя татко!

Тогава гномчето се усмихнало плахо и го попитало:

-А ти, как се казваш?

-Аз съм Макс и съм на 10 години. А ти?- отговорило момчето.

-Аз съм Додо и съм на седемдесет години.

Макс се облещил, та това гномче изглеждало на не повече от пет години. Но това е нормално, защото Макс не обичал да чете книжки и затова не знаел нищо за гномовете.

След като се сприятелили, Додо решил, че трябва да съобщи на останалите гномове, че странното създание е безопасно и няма да ги нарани. Цялото село се събрало на една поляна. Всички седнали в кръг и поканили Макс да седне по средата, за да могат да го разпитват. Старейшината, като най-мъдрия и смел гном, казал на детето, че те имали видения за предстояща среща със най-страшното за тях чудовище  „Гига” и когато видели детето помислили, че това е той.

Макс попитал:

– А как изглежда, това ваше чудовище?

– Гига е с размер на кокошка и нейната сила е в очите. Ако Гига погледне някой в очите, неговият живот приключва на момента. А най-страшното в това чудовище е, че може да променя формата и размера си, така че може да се крие във всеки един от нас. Затова за нас няма вече нито един щастлив и спокоен ден, защото предсказанието е че Гига ще унищожи цялото село! -разказал разтревожено старейшината.

-Но това е ужасно –казал Макс – Та вие не може да се радвате на прекрасните си деца и на хубавия си живот, защото страх е сковал сърцата ви. Искам да ви помогна. Аз не се страхувам от Гига. Тя ще е безсилна пред моята човешка вяра и смелост. Кажете ми къде мога да я открия?

-Виждаш ли онази планина, там в далечината. Всеки ден над нея се образуват големи сиви облаци и светкавици разсичат небето. Ние мислим, че тя се крие там. Дълго време се готвим за битка с нея, затова можем да ти дадем всичко, което ти е необходимо.

Додо изтичал до една от къщичките и се върнал с малка торбичка и я подал на Макс. Детето я отворило и видяло вътре няколко ореха, един малък нож и едно огледало. Макс се заливал от смях и казал:

– За какво пък ми е това огледало? За да се гледам, колко съм красив ли или за да покажа на Гига, колко е грозна?

Додо също се засмял, но по-скоро на недосетливостта на Макс и му отговорил:

-Глупчо, ще насочваш огледалото към нея, за да се отрази лошата сила обратно към нейните очи!

След като всички се посмяли, станали, прегърнали момчето и му пожелали сила и мъдрост по пътя.

Тръгнало момчето към планината и през цялото време си пеело и мислело за своите нови добри приятели. В подножието на планината седнало да си почине и изяло няколко ореха. Те освен, че го нахранили, направили и мозъка му по-буден и бдителен. Започнал да изкачва планината и веднага забелязал малки следи като от вилица. На места обаче те прекъсвали от водопади или рекички. Макс си спомнил, че Гига можела да променя формата си, което означавало че можела да се превръща в птица, а дори и в риба. Провирало се момчето между храсти и процепи, често пъти единствено ножа го спасявал от падане от високи скали, защото той успявал да го забие в някое дърво и увисвал на него. Вече започнало да се свечерява, когато видял пушек от комин и след като изкачил поредното възвишение, пред него се появила малка колиба. На върха й стояла сгушена Гига. Макс предвидливо извадил огледалото и го сложил пред очите си. В този момент Гига го погледнала, но смъртоносният й поглед се отразил в огледалото и се върнал към нея. Тогава тя се превърнала в дракон, който яростно започнал да напада Макс. Изкачвал се нависоко в небето и с пълна сила политал надолу. От устата му излизали огнени пламъци. Битката била жестока. Макс се скрил под една скала, издебнал Гига, точно когато прелита над него и забил ножа си в сърцето на дракона. Тогава Гига изгубила магията си и се превърнала в най-обикновена кокошка.

Макс за първи път почувствал това чувство на гордост и сила. Затичал той надолу по хълма, за да може да съобщи на гномовете за своята победа. И изведнъж се сетил за баща си, колко ли той щял да се гордее с него. Тогава осъзнал, че той никога повече няма да види баща си и започнал да плаче. Облаци надвиснали над планината, тъгата му изпълнила всичко наоколо.

През това време всички в селото наблюдавали тревожно. Додо се изплашил, че нещо лошо се е случило с Макс и като безстрашен приятел повел всички от селото за да го спасят. Те бързо го открили и много се учудили, защото никога не били виждали сълзи.

-Но какво става, Макс? – прегърнал Додо момчето – Защо капе вода от очите ти? Изплаши ли се? Нарани ли се?

-Не – каза Макс, плачейки –Това са сълзи. Ние хората имаме сълзи в очите, когато страдаме или ни е тъжно. Аз ви освободих от Гига, тя вече не притежава сила. Но осъзнах, че ми липсва тате и може би никога няма да го видя отново.

– Тате? Какво означава тате? – попитал Додо.

– Какво? Защо ме питаш? Не знаеш ли думите мама и тате? Това са хората, които човеците обичаме най-много през целия си живот. Това е нашето семейство.

– Нима обичате само по двама човека през целия си живот? – учудил се Додо – Тук в нашия свят, ние нямаме семейство, но си имаме цяло село. Ние всички сме приятели и се обичаме безкрайно. Всеки може да отиде в къщата на другия и да се забавлява там. Приятелите са нашето семейство!

– Ела, Макс! Бъди наш приятел! Обичай нас! – извикали всички гномчета.

Макс започнал да се усмихва. Той наистина вече ги обичал и осъзнал, че не е важно, кой ще обичаш, а да можеш да обичаш! Щастие изпълнило сърцето му и всички заедно слезнали в селото, където си направили празненство.