Имало едно време семейство Врабчови: майка Врабка ,баща Врабев и синът им Врабчо. Майката  показвала как да събира храна, а баща му го учел да лети.

Било топло лята и на Врабчо му се ходело до езерото. По пътя срещнал мишлето Рико и го заговорил:

-Рико , искаш ли да дойдеш с мен на езерото?

-Не мога, Врабчо, мама ме предупреди,че има днес ловци , а  пък трябва да пренасям и храна за зимата.-отговорило мишлето.

Врабчето не се уплашило и отишло на езерото.Чул се изстрел, врабчето се уплашило , трепнало,заболяло го и видяло ,че крилото му е счупено.В шумотевицата паднало в една дупка и изпаднало в безсъзнание .

Като се събудило ,тръгнало по пътечка ,но след време се изгубило в гората – със счупено крило ,гладно,тъжно , жадно  и само.

Станало тъмно и в далечината видяло светлина.Тръгнало натам, колкото се може  по-бързо .Стигнало до една скромна горска къщурка .

Отишло на прозореца и почукало с клюн .Чул се шум и едно момченце му отворило .То прибрало врабчето и видяло счупеното крило . Викнало майка си и двамата го превързали ,след това момчето го успокоило :

-Мило врабче , аз ще грижа за теб през лютата и студена зима!

 

Минали седмица ,месец , настъпила пролет .Момчето трябвало да пусне Врабчо , защото му оздравяло крилото  . Горкото врабче не знаело пътя .Гледало през прозореца и изведнъж видяло майка си да рови за червей в едно дърво . То се развълнуло и отишло при нея. Тя се зарадвала , прегърнала