Имало едно време едно красиво момиче, което било толкова добро по душа, че приютявало всички нуждаещи се от помощ животни в своя дом. Лора живеела в една малка къщурка насред на гората. В нея имало само най-нужните неща, но един предмет с душа и чувства Лора ценяла най-много, цигулката на майка си.

Тя била толкова красива и нежна, колкото едно кокиче през пролетта. На гърба на цигулката било написано послание от майката на момичето: ‘’Лора, това е твоята душа и вяра. Засвириш ли и най-нежния тон, твоя свят ще се превърне във вълшебство’’.

Тези думи Лора често четяла и мислела за тяхното значение.Един ден тя засвирила толкова нежно, че не разбрала как преминала в света на вълшебствата. Минали часове, но Лора продължавала да свири и свири до момента, в който един глас прекъснал вълшебните тонове, издавани от тази малка цигулка. Когато Лора повдигнала нежното си лице, тя видяла едно малко момченце, тъжно и унило.

– Какво те мъчи малко ангелче? – попитало момичето,но отговор не последвал.

Тогава момичето забелязало, че се намира в селцето, където било родено. Толкова било изненадано от гледката, която видяло. Селцето преди било китно и пълно с радостни хора, а сега – пусто и разрушено. Лора се поогледала, но наоколо нямало нищо освен тъга. Единствения човек, когото видяла, било  малкото момченце, което все още стояло неподвижно.

Лора, се сетила за думите, които майка й казала. Посланието й било, когато порасне, да може да предпази света от грешките на хората. Тогава Лора вдигнала цигулката и я пуснала в ръцете на момчето. Хванала го нежно и му казала да потърси радостта, като изсвири най-нежния тон. Момченцето засвирило толкова красиво, че на лицето му се появила онази усмивка, която Лора копнеела да види. После момчето издало и втори нежен тон и около него се появили хора. Третият тон дарил усмивки и радост на хората, а следващите тонове дарили цвета и щастието на селото, каквито били преди.

Момчето продължавало да свири и да прави хората щастливи. Свирело то, свирело, а заедно с него танцували и пеели всички. А Лора само стояла и се радвала на щастието, което  завладяло цялото село. Малкото и сладко детенце подало цигулката на момичето, прегърнало го и му казало;

-Без твоята помощ нямаше да се върнат всички тези хора и нямаше да успея да зърна тази радост и щастие.

Лора се върнала отново в вкъщи, всеки ден свирела и навлизала в нови вълшебства, защото помагала на хората, животните и всички създания, който се нуждаели от капка радост, за да си върнат щастието, което са изгубили.