Имало едно време един далечен град. Хората които живеели там били много лоши,само се карали и никой не обичал другия.Там живеело и едно малко момиченце което единствено било добро, мило и винаги усмихнато казвало се Криси.В сърцето на детето имало само любов и доброта.

Една сутрин Криси излязла навън и видяла приятелките си Вики и Мими да си говорят много лоши неща една на друга дори си казали грозната дума ,,Мразя те’’.В очите на малката Криси се появила тъга-Защо моите приятелки се държат толкова лошо,нима не знаят,че няма нищо по-хубаво от любовта и разбирателството между хората.На доброто момиче му хрумнало,че може да сдобри приятелките си и целият град като им покаже колко грозно е да се карат и мразят.

На следващия ден Криси повикала  хора от града и им казала,

-Мили хора защо се държите така,нима незнаете,че няма нищо по-хубаво любовта,омразата е лошо нещо ,което кара хората да се чувстват болни и уморени.Нима не можете да се прегърнете и да сте приятели,опитайте и ще видите колко по-добре ще бъдете.

Хората от града се погледнали един-друг и се замислили-Какво пък можем да опитаме.В следващия миг всички да с прегръщат и сприятеляват, на лицата им грейнали усмивки.Така те разбрали колко е хубаво да се обичат и уважават вместо да се карат.И в същият този ден си обещали ,че никога няма да се карат и любовта ще бъде вечно в сърцата им.

Така благодарение на Криси всички заживели заедно.

Любовта и добротата трябва винаги да бъдат с нас ,така ще живеем много по-добре и няма да има лоши хора на Земята.