Някъде далече в космоса има свят, в който всичко било от кубчета и правоъгълници. Всички животни и чудовища били щастливи, само сепията била тъжна, защото не била полезна на никого. Всички я мразели, но най-много пазителите на Атлантида.  Те изпепелявали със своите лъчи. На тази планета имало и хора, които много обичали да пишат книги и да четат, но нямали с какво.

Един ден , моряк се гмурнал в океана и по случайност се блъснал в една сепия, а тя пуснала мастило и избягала.Морякът се прибрал и разказал на приятелите си за случката. След време разбрали, че с това мастило може да се пише. Ето така и сепията се превърнала в полезно животно.