– Бате, не искам изобщо да го ям! Искам само нова приказка да знам.

– Тогава няма да пораснеш голям. А и цяла седмица ти разказвах приказки омайни, разкриващи различни чудни тайни. Я ми кажи, помниш ли ги ти?

-Да, мога да ти повторя всяка още сега, стига да не ям това. В понеделник беше приказката за малката върба…

– Е, от „Върбова приказка“ какво разбра?

– Че се сбъдва всяка детска мечта!

– Така. Ала май не си направил откритието, че тази приказка бе за развитието. А във вторник ти разказах друга…

– За Слънцето и неговата съпруга?

– Разказах ти „Космос“ с намерението, да разбереш на героите не само настроението, а и поведението. Но май несериозно ти е отношението и плачевно е тук положението. Приказката всъщност показва, че само общото действие стига, всяка цел да се постига.

– А в сряда беше ред на „Торбалан“, който от хората остава неразбран. Но въпреки това той ни пази в съня и оставя в живота ни следа.

– Да, ама трябваше да отговориш на мига, че приказката е за отговорността.

– Щях, ала ти ме пресече. Добре, ще казвам всичко точно вече. В четвъртък ми разказа „Жива вода“. Тази приказка е за справедливостта, нали?

– Браво, най-после ме впечатли, щом сам истината откри! Виж, че не е сложно и хич не боли…

– В петък ми сподели историята на малката мишка Тишка и за нейните добри дела.

– И в „Опашата приказка“ основната тема е…

-… Свобода!

– Точно така. Поздравления, че се постара. А в събота какво се случи?

– Е, помня де… И „Перната приказка“ също ти се получи.

– А тя на какво ни учи?

– Че няма нищо по-хубаво в света, от обичните слова?

– Да, включително и затова… Тя е за малките, невидими неща, носещи ни любовта.

– Но днес е неделя и отново ще посмея, да те помоля за приказка- ама без принц и фея. И без вещица и змея. И без цар и паж.

– Само, ако всичко хапнеш- хайде, бързо го изяж! Иначе приказката за теб ще е мираж. И не мисля цял ден да съм ти страж. Направо те чувствам като излишен багаж.

– Батко, а ако започна веднага да го ям, ти ще ми прочетеш ли приказката, дето си написал сам?

– Добре де, добре! Но да знаеш, че цялата купа трябва да се изяде.

– Ох, стана ми зле, щото то мърда и в устата ми се тресе, като желе. По-гадно е даже от шкембе… И само дано приказката ти не е кисела като това!

– Ще ти прочета, братче, приказка една, която написах по БЕЛ в часа. Та ето, започва точно на мига, моята приказка за прозрачността… Имало едно време… О, чакай да я събудя, че още дреме… Е, будна е приказката ми сега и чака да бъде прочетена тя… Имало едно време… Не, тази приказка е само една и я няма в никоя друга страна. Затова тя започва така… ЩЕ ИМА едно далечно време, в което БЪЛГАРИЯ целия свят ще превземе!… Да, целия свят! С този невероятен факт започват новинарските емисии, в навечерието на 3000-та година. Не само в България, но и в чужбина. Световните медии разпространяват чудното откритие, като ексклузивна новина в развитие. И политиците, разбрали за необикновеното събитие, по стар навик свой, се включват в международния еуфоричен вой, със смущаващия въпрос: КОЙ?

Да, кой точно е виновен за тази инвазия на България?!… Мъдруват различни институции и организации, от съюзни и федерални нации… Дали е използван на машината на времето някой лост? Или изкуствен интелект- за терминален пост? Или пък има намеса на извънземен гост?… Земното общество не може да намери покой. Докато не се разбере кой е отговорен, кой, светът ще бъде в невиждан застой. А отговорът на този въпрос всъщност е изненадващо лесен и прост…

„Виновникът“ продължава необезпокоявано да живее в Югоизточна Европа, дори и половин век след Потопа. Спокойно вирее на Балканския полуостров (който след библейската вода е по-скоро остров). От векове все по тези земи си седи. И като Млечния път оставя следи. Най-добре се чувства край планината Родопи. Там не му трябват свръхзвукови сопи за овце, нито 9D звънче за козле. Безполезни за него са и роботизираната ръкавица, за доене на биволица, както и онази клонирана крава, която истинско мляко не дава.

Единствено се нуждае от чисто мляко, натурално и прясно. Само там то е естествено и свястно, а и за хората не е опасно. Достатъчно е веднъж да го куса и то моментално си променя вкуса. А реши ли да се изкъпе в него чевръсто, млякото става плътно и гъсто. И ако се заседи повече в деликатесната вана, всеки може да види как се реже дори млечната пяна. Май магьосник е този юнак, създаващ изкуство от каймак. Бързо пресича и заквасва, и по своето произведение се захласва. Защото е грижовен и мил. Като всеки добър бацил.

Кашкавалът, сиренето и изварата харесва, но в киселото мляко основно се намесва. Не може да устои на неговия вкус. Този невидим маг, Lactobacillus bulgaricus. Оцелял дори след Третата световна война, той започва тайно да превзема света. Защото е единствен лек, срещу най-ужасната болест за всеки човек. Старостта, след която идва смъртта!…

На прага на 3000-та година, в разгара на невиждана зима, дошла с края на последната война, малко са хората във всяка страна. Всеки търси дълголетие. Поне да доживее едно столетие. Но след Световната война оцеляват малцина, а и по време на страшната зима си отиват мнозина. Спасението, както сега, така и след Потопа, се намира в страната с планина Родопа. На 41о14’- 44о13’ северна ширина и 22о21’- 28о36’ източна дължина, всеки може да си вземе БЪЛГАРИЯ.

И от континента стария, започват поръчки да валят. Докато манията не обхваща целия свят. България не само я има във всяка точка на земното кълбо, но и в орбиталните станции върши добро. Таблоидите публикуват и снимка на същество от далечен Марс, как краде България в късен нощен час от разсеяна дама. И след тази сензационна реклама, стават по-скъпи даже от кюлче злато, капсулите с надпис: „БЪЛГАРИЯ- кисело мляко“!…

…Е, това беше приказката ми, знай! Ето, виж, че тука пише „Край“…

– О, нищо, брато, не разбрах. Но пък страшно огладнях.

– Как така, брат ми, нищо не разбра? Не си прави с мен неуместна шега. И не ми се подигравай на труда!… На, сега по-простичко края ще ти обясня… Според моята приказка, всички още дълго време го яли и пили. И все така с него са се веселили, че са здрави, живи и щастливи… Затова и ти грабвай лъжицата и започвай да хапваш яко, от това вълшебство- киселото мляко. Така неусетно ще видиш как векът си мина и ти доживя 3000-та година!

– Не, това не е добра причина. По-интересното е, че то превзема и чужбина… И даже в Космоса го има!…

– Да, не е зле. Хапвай сега, братле! Не бъди толкова кисел. Нали си земен жител, хей?

– О’кей. Реших, ще го изям! На извънземните няма да го дам… Само ако дойдат на Земята с добро, може купата си да подаря на някое същество, за „добре дошло“… Я, виж, братко, то…

– Какво има, какво?

– Ето го… На лъжицата ми кацна прозрачно НЛО!… Ей, добре си ми дошло, невидимо човече! Знам, че идваш отдалече… Гладно ли си вече?