Имало едно време едно момче, което живяло в едно малко селце. То се намирало до планина Пирин. Родителитеса музаможни, а момчето е много богато на знания. Той учил в едно училище, което било най-хубаво във всички 4 села около планина Пирин. Момчето се казвало Знанил. Името му идва от думата знания, а както вече разбрахте Знанил е богат на знания.
Знанилобичал да учи, а като приключил с учението да се забавлява навън с приятели. Любимата му игра била стражари и апаши. Била му любима понеже знаел всички скривалища вквартала. Добрият му приятел, който се казвал Никола, вместо да учи и после да се забавлява той само се забавлявал.Знанил обичал най-много след като се върне от забавата да се прибере вкъщи и да започне да чете, за разлика от приятеля му Никола. Любимия му жанр бил приключенски. Въображението на Знанил също било много богато. В него се съдържало: приключенски битки, издирване на съкровища, момичето което харесвало и много много игри. През нощта, тъкмо на края на книгата „Добродушния пират’’ той заспал и навлязъл в неговия свят. Намирал се до брега на Черно Море с екипаж от негови приятели, а пред него се намирал един огромен кораб на, който бе написано Знанил. Той попитал приятелите си за къде се готвят, а те единодушно отвърнали:

— Отиваме да спасим вашата приятелка Велена.

— Тя бе отвлечена от големия зъл октопод Скипър – добави Никола

Знанил, като чул, че са отвлекли Велена веднага отвърнал:

— Тогава какво чакаме, да тръгваме!

Всички се качили на борда, а приятеля на  Знанил, Филип щял да управлява кораба с дървения волан. Всички погледнали картата и видели, че трябва да преминат през 3 предизвикателства. Първото било да преминат през вълнението на отчаянието. Второто било да минат през светкавичната буря. Третото през октоподите на смъртта. Всички  били навън само Знанил бил долу в кабината и си мислил за Велена. Глупостите за които си мислил за момичето не спирали да го притесняват. От толкова много път огладнял. На него му се ядяло кюфтета с пържени картофи. Изведнъж те се появили на малката дървена масичка която била срещу него. Той се учудил, взел ги и отишъл да раздаде на приятелите си. Те също се учудили, но не казали нищо, а просто протегнали ръка да си вземат. Обаче все едно те тежали 1 тон и не можали да ги вземат, за разлика от Знанил. Той ги вземал с лекота. Вяскаш били предназначени само за него. Един от тях му казал:

— Вземи ги ние не сме гладни – възкликна Филип.

Момчето ги взело и си ги изяло. Знанил седял в кабинката си и изведнъж масичката се разтресла.

Това било вълнението на отчаянието. Знанил се качил бързо на палубата. Корабът започнал лека – полека да потъва. Налагало се да изхвърлят почти всичко: храна, вода, книги и много одеяла. Всички се отчаяли като останали без храна и вода. Корабът се тресял и се управлявал все по-трудно и по-трудно. За щастие никой не пострадал. Само, където сега останали без храна и вода. Знанил слезел в кабинката си, легнал на малкото легло, завил се с жилетката му и се замислил за Велена. Минало време, всичко било спокойно, докато изведнъж чули един гръм. След него се чули още 10 едновременно. Това било второто предизвикателство, светкавичната буря. Изплашен от бурята Знанил се качил на палубата светкавично. Той видял, че буре се бе запалило. В него били техните дрехи и вещи. Налагало се да го изхвърлят. Корабът се тресял, защото долната част била малко подпалена и се наводнявала бързо, вече пълна с вода. Изведнъж една светкавица ударила долната част, водата се разпръснала и малката масичка изхвръкнала и паднала до краката на Знанил. Вече трябвало да бъдат само и единствено на палубата. Никола започнал да огладнява и да се ядосва. Филип го успокоил, като му разказвал вицове. Скоро наближавало третото предизвикателство. То било най-трудното. Минало време всички огладнявали и ожаднели. Изведнъж от лявата страна на борда се видяло едно тънко лилаво пипало. Това било третото предизвикателство, октоподите на смъртта. Пипалото взело един от приятелите на Знанил. Той се ядосал и го ударил с една дъска. От другата страна се показала една огромна глава на октопод с едно пипало което пробило дупка в кораба. Филип завъртял волана на ляво, за да отблъсне октопода. Никола взел две дъски и ги метнал върху единия октопод. Всички пипала се отдръпнали от кораба. Октоподите се отдръпнали. Пещерата на октопода Скипърсе виждаше в далечината. Екипажа и Знанил преминали всички изпитания, оставало само да победа големият октопод.

На палубата имало една дъска, която бе остра като бръснач. Знанил я взел, за да се бие с октопода. Изведнъж те се озовали пред входа на пещерата. Навлезли навътре. В този миг видяха октопода и пленничката Велена която бе в клетка. Октопода Скипърсъщо ги видял. Той бързо тръгнал да ги убие, Знанил без страх се затичал към него и забол дъската в главата му. Октопода паднал на земята и умрял. Знанил бързо скочил върху него, отишъл пир Велена и отворил клетката.Велена вече е свободна!

Изведнъж той се озовал на леглото си с книга в ръка, която бе отворена на последната страница. Знанил разбрал, че е било само сън. Разбрал, че всеки един мозък създава една история която е съчетана от много мисли.

В този момент, Знанил погледнал часовника, станал и започнал да се оправя за новото предизвикателство в училище.

КРАЙ.